
Ще изостанат или ще напреднат в развитието си децата ни по време на кризата?
Много родители са притеснени относно преустановяването на редовния учебен процес и преминаването му в онлайн формат. Мислят си, че учениците ще изостанат с учебния материал и ще загубят много от липсата на пряк контакт с учителите и съучениците си.
Но можем ли да погледнем на ситуацията и от друг ъгъл? Можем ли да предположим, че вместо да изостанат, учениците ще напреднат, заради създалата се ситуация? Тезата звучи странно, за някои дори нелепо, може би, но нека да погледнем в дълбочина!

Какво биха казали „разочарованите“ родители, ако децата развият повече емпатия в този труден период, ако се насладят повече на общуването в семейството и заздравят връзките си с най-близките си хора? Дали децата няма да станат по-креативни и самостоятелни, дали няма да се научат да се забавляват сами, да четат повече? Да имат повече време за писане в дневниците си, което ще развие уменията им да се изразяват? Последното се наблюдава като липса у много съвременните ученици. Дали няма да се научат да се радват на малките неща, да играят в задния двор на къщата си или да седят тихо пред прозореца? Дали няма да се научат да чуват песента на птиците или да забелязват как едно цвете разцъфва? Дали няма да започнат да се вслушват в спокойния пролетен дъжд? Няма да е лошо, ако това поколение се научи да готви, да си подрежда и да организира личното пространство, да си пере дрехите и изобщо да помага в поддържането на дома.
Лошо ли ще е децата да се научат да са по-пестеливи и да искат по-малко от материалното, по време на тази криза? Лошо ли ще е да планират пазаруването и да се хранят повече вкъщи с домашна храна, вместо да поръчват от заведнения за бързо хранене? Може би сега е времето, в което можем да научим децата си да се наслаждават на семейните вечери и да превърнем това в една добра традиция, която да ни сплотява и в бъдеще?

Със сигурност ситуация в момента би могла да научи децата ни да ценят труда на другите повече. Всички онези хора като учителите, библиотекарите, обществените работници, служителите в транспорта, касиерите и продавачите в магазините и не на последно място здравните работници са на линия, за да ни обслужват, докато ние стоим защитени у дома. При друга ситуация ние просто не ги забелязваме. Може би сега можем да оценим труда и саможертвата им и да погледнем с друго око на тях, както и да им отдадем нужното уважение. Никоя професия не трябва да бъде пренебрегване. Всеки положен труд в полза на обществото, следва да бъде оценен.
Представете си, че от тези наши деца днес, утре се появи един велик лидер, който е развил човешки качества и ценностна система, точно по-време на тази криза, която забавя темпото на забързания ни свят и ни учи, че животът всъщност може да е много по-лек, ако успеем да разграничим кои са важните неща в него! Няма ли да е прекрасно? Дано!
Материал на Десислава Пенчева, издател на проект „Образование и специализация“ и родител