Начало » България » Мънистата на Родопите: Сестрите Аника и Каролина Романови от село Старцево

Мънистата на Родопите: Сестрите Аника и Каролина Романови от село Старцево

  • bobi
  • 29 юли 2019
  •  Коментарите са изключени за Мънистата на Родопите: Сестрите Аника и Каролина Романови от село Старцево

Когато чуем за Родопите, мислите ни рисуват магични пейзажи, на които очите немогат да се нагледат. Шарените “черги” на планините, живописните язовири и мирисът на шишарки, горски ягоди и боровинки, са само малко от нещата, които ни предлага дестинацията, струваща си да бъде посетена през всеки сезон от годината.

Да не забравяме и за приказните родопски селца, в които откриваме гостоприемство, уют и спокойствие. Едва ли има българско сърце, което да не трепте от мелодията на родопска песен…, а какво е родопската песен без гайда? Та това е човек без душа. Има ли гайда и песента добива втора душа…

В следващите редове ще ви представим две обаятелни българки – горди като планината и поели тайните на вековете. Това са сестрите Аника и Каролина Романови, които често биват наричани диамантите на Родопите, а празникът без тях не е празник.

Двете родопчанки са на 20 и 21-годишна възраст и родом са от с. Старцево, община Златоград. Имат си и брат, който е по-малък от тях – на 16 години. В момента едната от тях -Аника изучава Българска и Английска Филология в Пловдивски Университет, а сестра й Каролина учи Етнология в същото учебно заведение.

Момичетата са закърмени с родопската песен, през целия си живот взимат участие по концерти и фестивали с Фолклорните самодейки състави от родното им село, а тази година бяха сред най „одумваните“ и атрактивни гости на Роженския събор, където печелят 1-во място за автентична носия.

„Всичко, което правим е заради любовта ни към нашето село, към Родопа Планина и към България“ – разказват пред Trafficnews сестри Романови.

Какво още споделиха за себе си и своя живот Аника и Каролина вижте в следващото интервю:

– Разкажете ни за родното си село Старцево?

– Село Старцево се намира в община Златоград, област Смолян. Смята се, че Старцево е най-старото селище в региона. В землището на селото е и местността Белите камъни, където са намирани следи и останки от живот на древните траки. През селото е минавал и важен римски път. Днес село Старцево е най-голямото село в района, както и едно от най-големите в цяла България. Хората от селото спазват и до днес древни традиции и обичаи, предавани от поколения на поколения.

– Откъде произлиза вашият род?

– Родът на баща ни е от с. Ерма река. Родителите на дядо Роман, бащата на баща ми, починали много млади и оставили петте си деца на грижите на вуйчо им от майчина страна. Нейният род бил от  Старцево и за това децата били преместени да живеят тук. Родът от страна на майка ни е много стар. Нейният дядо е роден през 1871г., преди Освобождението. Той има 4 сина и 3 дъщери, като тя е най-младата му внучка. Поради общуването и с по-възрастни хора през целият си живот, майка ни е наследила и запомнила толкова много за селото, обичаите и носиите.

– На кого сте кръстени и откъде идва фамилията Романови?

– Аз, Аника съм кръстена на баба от майчина линия, сестра ми е кръстена на баба от бащина страна, а брат ми е кръстен на дядо Роман. Нашата фамилия идва от нашия дядо по бащина линия.

– Вие събрахте погледите с косите и носиите си на събора Рожен 2019! Кой ви помогна за тази визия и с какви материали е постигната?

– В цяла България, във всеки един регион или село, заплитанията на косите са различни. Косичниците, които са наплетени на нас се наричат „Наплитане с Рупове“ и „Наплитане с Кальеме“ и са специфични само за две села в България: Село Старцево и село Ерма река. Стремяхме се да направим всичко така, както е било преди, и за това сме събирали коса в продължение на няколко години: в тях има както заплетена коса на жените от рода ни, така и специална коса за наплитане, която е по-лека и придава обем и дължина на плитките, защото е много важно за жените от село Старцево да имат дълги и гъсти коси. Сплетоха и добавиха украшенията две наши лели, които също като млади са били сплитани и знаят как да направят всичко така, както трябва. Всяко нещо си има специален брой и място, както и предназначение. Общото време за наплитането на косите и на двете ни е 14 часа.

– Какви емоции остави у вас националното фолклорно събитие?

– За родопчаните е традиция посещаването на Роженския събор. Нашите баби и дядовци са участвали в него, още когато са били млади. За цялото семейство Националният фолклорен събор на Рожен остави един незабравим спомен. За нас беше огромно щастие да присъстваме на това мащабно събитие отново и да представим носиите на нашето село. Горди сме, че сме деца на Родопа планина и за това песента по поляните, гайдите, настроението на хората, автентичността и самата атмосфера на събитието са ни толкова близки и любими, а емоцията, която имаме там е несравнима.

– Кога за първи път посетихте Роженския събор?

– За първи път посетихме събора през 2015 година. Още тогава останахме очаровани от това място и магията, която то носи. Очаквахме с огромно нетърпение да го посетим отново!

– Колко на брой автентични носии имате в гардероба си и коя от тях ви е любима?

– Не сме броили елементите в действителност, но бихме могли да кажем, че имаме запазени поне по няколко пълни комплекта от всички варианти на носиите в село Старцево. Като сметнем, че елементите на носиите в село варират от пет (на работната) до над 20 елемента (невестинската), можем смело да кажем, че имаме запазени над 100 елемента. Най-любими са ни Невестинската и Моминската празнична носия, които са ни наследство от прабаба ни.

– С какво се занимавате в момента?

– И двете работим като аниматорки в детски център и учим в град Пловдив.

– Участвали ли сте в конкурси и печелили ли сте награди? Какви?

– Участвали сме в три конкурса за Автентични носии: Първият е в Регионален исторически музей ,, Стою Шишков“: Ревю-спектакъл: Магията на традиционната родопска носия През 2016г. Тогава Невестинската носия от с. Старцево, както и работната, представени от Аника спечели Първо място. След това на Конкурса за автентични носии на Фестивала на Фолклорната носия в Жеравна отново Аника спечели I място за автентична женска носия. И третото ни и най-скорошно участие беше на Националният събор на Рожен, в проведеният за пръв път конкурс за автентична носия. Там Каролина спечели I място за автентична женска носия, като представи моминската празнична носия от с. Старцево.

– Имате ли народна песен, която ви е „на сърце“?

– Ние сме закърмени с родопска музика. Цял живот участваме по празници, събори и фестивали. Това ни е научило да обичаме толкова много фолклора и българската народна музика. Освен семейството ни, огромна заслуга имат и преподавателят ни по музика в училище СУ ,,Св. княз Борис I“ Румен Контилов и хореографката Мария Контилова, които ни разкриваха красотата на българското фолклорно изкуство и ни учеха да го съхраняваме и ценим! Любимите ни песни са ,,Заспало е челебийче“ в изпълнение на великата Радка Кушлева и ,,Расти ми, расти чорешко“ в изпълнение на неповторимия Веселин Джигов.

– Какво обичате да правите в свободното си време?

– Каролина е почитател на фотографията и киното от малка, а аз Аника обичам да правя мънистени накити, да чета и се уча да бродирам.

– За какво мечтаете?

– Аз се надявам след като завърша да се върна на село и да уча децата, да им придам своите знания и да им дам частица от огромната ми любов към България! Сестра ми Каролина мечтае да пътува и да обиколи света, като разпространява знанието и любовта си към България и зад граница!

– Как те викат?
– Алтъна –ясно рече родопчанката и погледна право в очите му. А хубава беше… Имаше нещо кораво, непокорно в тъмните й очи. Като буен кон, придошла река и разкъсана зора. Друга не би посмяла право в очите да го погледне, все навеждаха чело момите. А сега едно момиче, неусетило се още жена, да кръстоса поглед с него…Откъде се взе тая горда хубост и тоя дързък пламък? И на що отгоре? Опали го. Да речеш да е богата, да е лична, пък то… Пастирски живот живяла, от изгрев гръб превила. А гледа сякаш е съща Царица. До коляното на Господ ли е седяла?

Из “ Алтъна“, Ивелина Радионова

Източник: https://trafficnews.bg/

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top