Мира Каланова е завършила Националната художествена академия „Н. Павлович“, специалност Сценография в класа на проф. Красимир Вълканов.
Списъкът с нейните реализирани проекти е безкрайно дълъг. Работила е в почти всички столични театри, сред които и Народен театър „Иван Вазов“, Театър „София“ и Младежки театър „Николай Бинев“. Творила е и на театралните сцени в градовете Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Враца и др.
Освен в театъра, има опит и в работата по официални церемонии за връчване на награди, филмови продукции, музикални клипове и телевизионни реклами.
Двукратен носител на наградата АСКЕЕР за Сценография.
Работата й е представяна по време на редица изложби в България и по света.
Преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
Как бихте обяснили какво работите на човек, който за първи път чува за професията Сценограф?
Сценографът е художник, който обаче е и архитект, малко инженер и обича много театъра. Той създава на сцената. Оформя пространството, както го оформят архитектите, декорира го, както правят дизайнерите, но в същото време този свят, който се изгражда на сцената, в него има много образи и смисли, които са свързани с историята и персонажите и хората, които населяват това място. Всичко материално, което публиката вижда на сцената, е проектирано, измислено от сценографа, заедно с режисьора. Сценографът работи в екип с режисьора.
Вие как избрахте Сценографията за своя професия?
Да, това не е често срещана професия. Аз съм художник, завършила съм Национална художествена гимназия „Илия Петров“. Струваше ми се обаче, че да съм художник само живописец или график не е достатъчно вълнуващо за мен. Тъй като много обичах театъра – открих, че в театъра мога да бъда и дизайнер, и архитект и наистина художник, защото ние работим много с цветове, форми, светлина. Това е една професия, в която всеки път започваш наново. Всяка една пиеса ти дава старт от абсолютна нула, от нищото.
Каква е ролята на Сценографа в творческия екип на една театрална постановка? Как си взаимодейства с останалите участници в процеса?
Това е едно от трудните неща в професията на сценографа, защото освен че работи с режисьора, което е творческата страна, след това много близко се общува с актьорите, защото те трябва да бъдат облечени по възможно най-добрия начин и за тях, и за персонажите им. След това общува с всички хора, които изработват това, което той е измислил и е проектирал. Това са хората в ателиетата, които правят костюмите, гримьорите, има много дърводелци, железари. Затова трябва да разбира от спецификите на работата на всеки един, който работи в театъра, и да може да общува с него на неговия език, с неговата терминология. Затова професията е по-сложна, отколкото изглежда. Зад всеки един дори малък декор или семпъл костюм се крият много часове разговори, консултации, проби и т.н.
Вие сте работила над много постановки, но има ли 1-2, които веднага изникват в съзнанието Ви, с които се гордеете?
Да, обичайно някак си човек е привързан към последните неща, които е правил. И при мен е така. Бих отличила „Влюбеният Шекспир“, реж. Пламен Марков, в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (2017) и „Дебелянов и ангелите“, режисьор Диана Добрева, Драматичен театър Пловдив (2018). Има и неща от ранните ми години, за които все още смятам, че са много добри. Например „Майстори“, режисьор Пламен Марков, в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен (2002).
Какво във Вашата професия Ви носи удовлетворение?
В моята професия едно от най-вълнуващите неща е, че проектите в началото са скици, после се превръщат в чертежи и в макет. Макетите приличат на детски играчки, като малки къщи за игра и накрая ги виждаме реализирани в пълните им размери и материалност. Това е изключително вълнуващо – да видиш нещо, което си нарисувал как оживява на сцената. Това се отнася и за костюмите, и за декора, особено когато се появи светлина и когато актьорите са щастливи да ходят в това пространство и да носят костюмите, които съм проектирала. Процесът е динамичен, понякога е много трудно, понякога си много щастлив, понякога си много разочарован, но най-важното е да стане много хубав спектакъл. Удовлетворение е, когато видиш, че твоите костюми и декори са правилните за конкретния спектакъл.
Какви качествата, интереси и стремежи би било хубаво да има един млад човек, за да стане успешен сценограф?
Сценографската работа изисква постоянно да научаваш нови неща, да умееш да общуваш с много хора и да не приемаш думата „не“ за крайна. Трябва да се бориш постоянно да постигнеш това, за което мечтаеш. Ние всъщност проектирайки декори или костюми – това са мечти, това са едни много силни желания да направим нещо. Стоим в театъра по 12-14 часа понякога ежедневно. Затова се изисква изключителен характер, да не се отказваш и никога да не казваш „това не е моя работа“. Трябва да увлечеш всички хора, които стоят зад твоите проекти, хората, които работят в ателиетата да искат да ги направят така както ти ги виждаш. Художникът е единственият човек, който знае как трябва да изглеждат нещата на финала. Ежедневно обясняване, разказване на много хора. Много е важно те да искат, да им харесва това, което правят. Това изисква характер, усмивка, добро настроение и много знания. Всеки ден трябва да научваме много неща.
Интервю на Борислав Борисов – Bobby