Начало » България » Милена Манова, психолог: Децата растат със свое темпо, не е нужно родителят да е перфектен

Милена Манова, психолог: Децата растат със свое темпо, не е нужно родителят да е перфектен

  • bobi
  • 14 Ное. 2017
  •  Коментарите са изключени за Милена Манова, психолог: Децата растат със свое темпо, не е нужно родителят да е перфектен

Милена Манова* е психолог – психотерапевт, преподавател и супервизор по позитивна и детска психотерапия. Има над 25-годишен опит и смята, че времето на възпитанието, в което родителят определя и налага на детето „най-доброто за него“, е отминало. Предпочита да върви по друг, макар и по-труден, път – децата и възрастните да изграждат заедно връзка, основана на уважение и сътрудничество.

Към това е насочен и новият й проект – „Креативна кутия „Бърза помощ за родители“. Кутията е предназначена за деца от 3 до 12 години и съдържа игри, които помагат на хлапетата да различават емоционалните си състояния, да овладяват гнева и страха, да оценяват успехите и неуспехите си. Крайната цел е да бъдат насърчени да са самостоятелни и да ценят себе си и другите. Съавтор е психологът Анна-Мария Пеева, а кутията е част от усилията да привлекат повече хора към идеята за позитивно и ефективно родителство.

Какво представлява позитивното и ефективно родителство?

– Това е синтез от добри практики, центрирани върху взаимоотношенията родител – дете и изграждането на връзката помежду им. Позитивно е в смисъла на всеобхватно, с поглед към други гледни точки. Отношението към нас самите рефлектира върху отношението с децата ни – ако уважаваме и развиваме себе си, ще правим това и с детето си. Позитивното и ефективно родителство акцентира върху осъзната комуникация с детето, в чиято основа лежат сътрудничество и уважение, а не само контрол.

Позитивното родителство превъзхожда ли, според Вас, традиционния в България метод на възпитание на децата и с какво?

– Под традиционен метод се разбира модел, в който родителят е доминантен, а детето – подчинено. Тогава родителят извършва целенасочени действия към възпитание на детето си по еталона, предаден от неговите родители. В това число влизат санкции, физическо наказание, викове, дисциплината и идеята, че „родителят знае най-добре какво е добро за детето“.

В позитивното родителство детето се приема такова, каквото е, а не каквото е в нашите илюзии за съвършеното дете. Не се стремим към битка за надмощие, защото не печелим в дългосрочния план на взаимоотношенията. Вместо това говорим, слушаме и задаваме въпроси, като се съобразяваме с динамиката на детското развитие и емоции.

Основата на това разбиране е идеята, че децата имат свое темпо на израстване, но родителят не трябва да бъде перфектен. Във всеки родител има две условни субструктури: „нормативен родител“, който задава правилата и ценностите, и „подкрепящ родител“, който насърчава личността и поведението на детето. Грижата за детето е свързана и с грижа за самооценката му, защото тя е в основата на емоционалното му благополучие вбъдеще. В същото време не трябва да забравяме, е че родителската ни роля е само част от живота ни и извън нея тече собственият ни живот със стремежи и потребности, които не е добре да пренебрегваме.

Обичайният довод срещу набиращите популярност нови теории за възпитание е, че са крайно либерални и оформят деца, които не признават правила, авторитети и задължения. Приемате ли подобна теза?

– Съвременното родителство се опира на нуждата на детето от две неща: подкрепа и от структура. Най-важно за едно дете е да бъде приемано и това се изразява в знаци на признание към него, свързани с любов и осъзнатост към развитието му.

Структурата пък формира необходимите правила, които улесняват живота ни и гарантират безопасността. Тя създава сигурност, която е най-важната съставка от родителската любов. Защото родителската позиция е важна: на някого се уповавам, някой определя живота ми, някой поема емоциите ми. Либералното родителство разчита детето да прави само това, без да има капацитет. Но в живота има йерархия – ние сме възрастни, а не приятели на детето, и ние даваме рамката.

Либералното възпитание е просто стил на възпитание. То не помага нито на детето, нито на родителя. На родителя вреди, защото не се уважават неговите думи, авторитет и решения. На детето вреди, защото то чрез поведението си апробира реалността и ако няма „СТОП“ и ограничения, как да разбере какво е правилно и какво погрешно? Но окуражаването на детето трябва да е повече, отколкото критиката.

Част от игрите в кутията "Бърза помощ за родители"
 

Към решаването на какви проблеми е насочена „Креативната кутия „Бърза помощ за родители“?

– Креативната кутия съдържа игри за разпознаване и назоваване на емоцииите, техники за преодоляване на страха, за словесни поощрения, използвани вместо „Браво“, позитивни утвърждения за всеки ден, игри за добра самооценка. Има още формули за намаляване на тревожността и агресията , „Бравомер“, чрез който детето определя справянето си с определени задачи, „Дърво на добрите постъпки“, техники за самоконтрол и обратна връзка.

Залагаме на задаването на въпроси, насърченията и опитите да разберем движещите сили за действията и мислите на детето. Изработили сме 10 рубрики, които съдържат инструкции, но може да се прояви творчество в прилагането им. Зад всяко заглавие стои игра, чиято функция е ефективно общуване. Проектът е базиран е на дългогодишната ни практика и на дефицитите, които откриваме в междуличностното общуване.

С какво игровият подход помага при възпитанието на децата?

– От моя гледна точка той е най-естественият в общуването с детето, защото то рефлектира света чрез игра. Този подход е част от терапевтичното общуване, защото позволява на детето да бъде каквото е, да играе с каквото и както пожелае, а чрез начина му на игра и изборите, които прави, ние се ориентираме какво преживява.

Чрез игрите в кутията децата се учат на самоуважение и саморегулация. Стимулираме детето да разчита на себе си, да бъде самостоятелно, да цени себе си и другите, да има стремеж към процъфтяване.

Имате ли съвет към родителите?

– Погрижете се за себе си. Останете спокойни. Всичко минава.

*Милена Манова е управител на Института по позитивна психотерапия, председател на Българската асоциация по транзакционен анализ. Автор на книгата „Хиперактивното дете“, съавтор на „Терапевтични приказки за деца и родители“ – „Защо все аз?“ и „Емоционални карти“

Източник: www.dnevnik.bg

 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top