Поклонническият път до Сантяго де Компостела датира още от Средновековието. Това на практика е първият пътешественически преход на Стария континент. В наши дни той е част от общо 48 сертифицирани от Съвета на Европа културни “пътеки“, които са свързани с европейските ценности и демокрацията. Един от тези маршрути проследява разпространението на делото на създателите на славянската писменост и проповедници на християнството Кирил и Методий и е резултат от дългогодишна изследователска дейност на български учени.
Изследователите са идентифицирали огромно количество паметници и места, свързани със Светите братя на Стария континент. Известно е, че Кирил и Методий са съпокровители на Европа, заедно с Бенедикт Нурийски. “Това са двете културни и духовни традиции на континента: Западната – на Бенедикт, и Източната – на Кирил и Методий. Обаче те не бива да се разделят, защото тяхното дело се разпространява както на Изток, така и на Запад“ – казва проф. Славия Бърлиева – зам. директор на Кирило-Методиевския научен център към БАН, който изготвя маршрута.
“Като се започне от Германия, където в Райхенау или в Елванген Методий е прекарал години на заточение и се мине през Виена, където през целия XVIII век, всяка година са се организирали празненства в чест на Светите братя в дворцовата църква на имперска Виена. През XIV век в Чехия делото на Светите братя е използвано от император Карл IV Люксембургски, за да повдигне самосъзнанието на местното славянско население. Въвежда се глаголицата, макар и в ограничени рамки, и започва да се празнува празникът със специален декрет.
В Унгария пък откриваме следите от пребиваването на Кирил и Методий при Блатненския княз Прибина. В Сърбия, и по-точно в Сирмиум или днешна Сремска Митровица, Методий е бил архиепископ. Да не говорим за делото на Светите братя в България, където откриваме най-старите паметници на българската книжовност – това са епиграфските глаголически надписи в Плиска. Или най-старият кирилски надпис в Крепча от 921 г. А какво да кажем за манастирите в Равда, в Иваново, за храмовете, посветени на тях из цяла България…“
Сега, съвместно с представители от различни ведомства и браншови организации, учените работят върху създаването на конкретен туристически продукт в рамките на европейската инициатива за културните маршрути. Но в случая не става дума само за туризъм.
“Научната част е много важна, но наред с нея има и образователна насоченост – млади хора, които се въвличат в изследването – казва проф. Бърлиева. – Дори ученици, които започват да изследват примерно как се е провеждал празникът на Кирил и Методий в едно населено място през очите на техните родители и прародители. Много важен е феноменът на празнуването и това, че в България има десетки църкви и храмове, които са под патронажа на Светите братя. Защото тази традиция е силен инструмент за идентичност.“
