Менюто в ресторанта е с куп печатни грешки, на входа на магазина пише „Търсиме продавачка“, на работа шефът не може да ни обясни какво точно иска да се свърши. С тези и подобни проблеми хората се сблъскват постоянно, а причината е, че мнозина от нас не умеят да си служат добре с българския език.
Затова това умение напоследък все повече се цени от работодателите. Това потвърди и проучване на Агенцията по заетостта, която изследва наскоро какви са потребностите на работодателите. Оказва се, че през тази година умението за общуване на роден език е водещо.
От общо три проучвания (две през 2018 г. и едно през тази) експертите на агенцията не се ангажират да очертаят тенденция заради недостатъчната база за сравнение, но и при трите проучвания работодателите поставят притежаването на компетенции в общуването на роден език на едно от челните места, заедно с ключовата компетентност „Инициативност и предприемачество“ (способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност за собствените действия, определяне на постижими цели, мотивация за успех).
Последните данни (февруари – март 2019 г.) показват, че в 20 от 28 области на страната тази компетентност е поставена на първо място, в 6 от областите – на 2-ро и само в две области – на трето (Велико Търново и Кюстендил). Най-убедително работодателите заявяват потребност от компетентно общуване на роден език в областите Хасково и Монтана (с 50.3% от анкетираните), следват Кърджали (с 49%) , Плевен (с 42.3%) и Сливен (с 40.4%), коментираха експерти от агенцията.
Общуването е част от работното ежедневие на всяка професия и във всеки икономически бранш, и наличието на тази компетентност е важен фактор за формиране на ефективно работещ персонал, коментираха оттам.
Еднакво важно и за изпълнителите, и за мениджърите
„Ако погледнем професиите, най търсени на пазара на труда, ще видим, че умението за общуване на роден език е важно за почти всички тях“, коментира директорът „Програми и проекти“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България Росица Стелиянова.
Тя поясни, че това умение включва способността на бъдещия работник да интерпретира факти, да изказва мисли, да борави с информация в писмена и устна форма, да умее да слуша активно, да пише грамотно, да има достатъчен речников запас, да има презентационни умения, да излага аргументи при преговори, да говори пред публика. Това е еднакво важно както за машинния инженер, така и за професиите изискващи средно професионално образование като машинния оператор, работника в дървообработването, но и на заварчика, и на шлосера, електротехника, добави тя.
Например, в машиностроенето кандидатите за работа задължително трябва да могат да работят в екип, а това предполага умение да разпределиш и обясниш задачите, които си получил от страна на шефа на екипа, да разбереш какво се изисква от теб, да го изпълниш и да дадеш обратна връзка, даде пример Стелиянова. „Един машинен инженер трябва да може да обясни как се работи с нова машина, например, и да мотивира членовете на екипа си, а един шлосер, който не ръководи никого, но също е част от екипа, би трябвало да може да разбере какво се изисква от него при обработката на отделен детайл, и каква е функцията на този детайл в една машина или процес, за да се преценят характеристиките на неговата изработка. „, продължи тя.
Работещите в микропредприятия пък или самостоятелно наетите общуват с клиентите и трябва ясно да разбират каква точно е поръчката и как да я изпълнят.
Според експерта, високата оценка на тези умения излиза на преден план едва сега, защото в продължение на години не е разбирана нейната същност. И сега в доста от случаите самооценката на търсещите работа е, че те могат перфектно да работят в екип, но това не винаги е така, каза Стелиянова. Тя обърна внимание обаче, че завишената самооценка много лесно проличава в хода на интервюто, ако бъде зададен въпросът: „Как бихте изпълнили задача в екип с колегата си, ако той категорично откаже?“
В отговор на въпрос Стелиянова добави, че тези умения трябва да се придобиват в училище, но по интересен и забавен начин, защото злоупотребата при общуването в интернет (с емотикони, печатни грешки и чуждици) също осакатява изказа на децата.
Какво е компетенцията „общуване на роден език“
Това е способността да се изразяват и интерпретират схващания, мисли, чувства, факти и мнения, както в устна, така и в писмена форма (слушане, говорене, четене и писане), и да се общува по подходящ и творчески начин във всички ситуации в обществения и културен живот, в образованието и обучението, по време на работа, в къщи и през свободното време. Общуването на роден език изисква речников запас, знания по функционална граматика и езиковите механизми. То включва познаване на основните видове устно взаимодействие, на набор от литературни и нелитературни текстове, на основните характеристики на различни стилове и регистри на езика, на многообразието от езикови форми и общуване според ситуациите.
Положителната нагласа към общуването на роден език включва предразположеност към критичен и конструктивен диалог, отношение към естетическите качества, стремеж към тяхното откриване и интерес към общуване с другите. Това предполага осъзнаването на въздействието на езика върху другите и нуждата от положително и социално отговорно разбиране и използване на езика.
Проучване, финансирано от Европейската комисия, още преди години показа, че световната икономика губи над 1 трлн. евро годишно от грешки в общуването.
Източник: https://www.dnevnik.bg/
