Начало » България » Какво може да промени един учител от 7-и до 12-и клас

Какво може да промени един учител от 7-и до 12-и клас

  • bobi
  • 09 юли 2019
  •  Коментарите са изключени за Какво може да промени един учител от 7-и до 12-и клас

Излязоха резултатите и от матури 2019, и от външното оценяване след 7-и клас (т.нар. миниматури).

Да започнем с това защо са важни. Нашето средно образование, а след това – висшето образование и икономиката разчитат на намаляващ поток от деца и млади хора. Това прави всеки ученик още по-важен. На матурите през 2008 г. са се явили над 70 хиляди ученици. Към 2013 г. броят на явяващите се спадна под 60 хиляди. През 2018 г. беше малко над 50 хиляди. От справката на МОН се вижда, че тази година явилите се на матури са малко под 50 хиляди.

Огромната част от намалението се дължи на свиването на размера на самите кохорти от деца, на второ място – на емиграцията, на трето място – на отпадането от училище, и накрая – на неявяването на матури.

За матурите, както и за всеки стандартизиран изпит са важни няколко неща: 1. Да се провеждат честно, за да отразяват истинските резултати. 2. Да са добре калибрирани по отношение на трудността, така че да диференцират добре и да дават богата картина. 3. Да измерват умения, които са заложени в стандартите и учебните програми. 4. Да измерват умения, които са наистина важни за днешното общество и икономика (и които по тази причина е добре да присъстват в стандартите и учебните програми). 5. Образователната система да дава на всички еднакъв шанс да научат в училище каквото трябва. Последното не е проблем на матурите, но не бива да го изпускаме от поглед, когато ги коментираме. Мисля, че по първите 3 точки нашите матури бележат подобрение. Тук ще коментирам само няколко аспекта от точки 4 и 5.

Матурите по идея оценяват резултата от цялото средно образование. Т.е. и поуките от тях може да се отнасят до неща, които да направим от следващата учебна година не само в 10-и или 11-и клас, а и в 7-и или в 1-и, или дори за децата, които още не ходят на училище.

Защо разговорът за училищата с най-високи и най-ниски постижения няма особен смисъл?

За да отговоря на този въпрос, ще ви предложа въображаем експеримент. Да си представим, че много амбициозен учител, поема група ученици година преди матурите. Установява, че те имат огромни пропуски в досегашното си образование, и ако спешно не се направи нещо, със сигурност ще изкарат двойки, дори да се явят на изпита.

Какво може да направи този учител? Ако целта е децата да издържат матурите и да се дипломират, на негово или нейно място бих им предложил активна подготовка по български език. Ще изберем заедно и втори предмет, по който преценим, че шансовете им са най-добри. И ще учим “за матурите”. Ще правим пробни тестове с всички познати ни от предишни години и от публикации примерни въпроси от матурите.

Ще научим основните трикове и подводни камъни. Ако положим много усилия, дори на този късен етап има добра вероятност да успеем поне с тройки. Това не означава, че наученото е еквивалентно на постижение, направено от някой, който е учил редовно и ако просто така се яви на един изпит, би изкарал подобен резултат. Този друг някой, ако отдели същото време за подготовка, с уменията за учене и решаване на проблеми, които вече е придобил, ще постигне много по-висок резултат. Това непропорционално съотношение между усилие и резултат ще се запази с голяма вероятност нататък през живота и на този етап няма много, което може да направим, за да променим това.

Да си представим сега същия учител, който е попаднал на ученици година преди националното външно оценяване след 7-и клас, които също имат много проблеми. Задачата остава същата – учениците трябва да завършат успешно средното училище и да се представят добре на матурите. Сега обаче учителят разполага с много повече време – цели 6-7 години. Констатира със съжаление обаче, че ако спешно не се предприеме нещо, учениците няма да се представят добре на предстоящото само след година национално външно оценяване след 7-и клас и затова няма да попаднат в току-що публикуваните топ 10 на училищата в страната, нито в топ 20, нито в топ 300.

Първо, защото топ 10 са разположени далеч и родителите нямат възможност да се преместят там, второ, защото, дори ако имаха 3-4 хиляди лева за частни уроци, които те нямат, на този етап вече дори това няма да помогне. А ако след 7-и клас те не са в топ 10, след 12-и клас вероятността да са там е малка. Да предположим, че най-много 10 от 100 ученици в топ 10 на училищата след 12-и клас няма да са били там още в 9-и клас.

А сега една малко по-екстремна задача. Министерството на образованието избира на случаен принцип 20 измежду 1000-та най-зле представили се ученици на изпита след 7-и клас и ги дава за обучение в училище от топ 10, а с 20 случайно избрани от най-добре представилите се формира клас в училище от дъното на класацията. Знам, че при нас ситуацията звучи абсурдно, но всъщност нещо подобно може да се получи в страна, в която няма ранен подбор на учениците и разпределението по училища става по друг начин.

Та какво е вашето предположение за резултатите на двата класа 5 години по-късно? Според мен не бива да ми отговаряте на този провокативен въпрос, без да ми зададете много уточняващи въпроси. И в момента, в който започнете да ми задавате тези уточняващи въпроси, ще започнат да ви хрумват идеи как да подобряваме училищното ни образование.

Правилното писане и правилното мислене.

Ще се спра на комплекс от умения, които с основание са коментирани от МОН. Става дума за пунктуационните умения. Те са интересни, защото имат безобидна и сериозна страна. Безобидната страна е свързана със запаметяването на формални правила къде се слагат например запетайки. Има немалко примерни умения, които еволюционно са закърнели у хората, заради появата на технологии (най-вече машини), които ги заместват.

В днешно време компютрите и все по-развиващата се софтуерна текстообработка заменят част от нуждата от помнене и непрекъсната концентрация. При писането на ръка или на пишеща машина (сегашните ученици едва ли могат да си представят ясно концепцията за този вид писане) икономическата цена на грешката, като време и разход на материал – хартия, мастило, материали за изтриване, за да получим изчистен текст, е сериозна. Затова и концентрацията за избягване на грешки е по-голяма. При писане с текстообработваща програма с граматически коректор икономическата цена на грешката е почти нулева.

От друга страна, известно време имаше тенденция разговорната реч да се превръща в елементарна писмена реч през клавиатура – разговорът се превръщаше в чат или sms.

При тях лаконичността не предполага много пунктуация. Сега тази тенденция е изместена от образи. В този контекст увеличаването на граматическите и пунктуационните грешки при изпити и в ежедневната комуникация може да се счита за глобален феномен и се наблюдава на различни езици, с различни писмености, посоки на писане и пунктуационни конвенции.

Това е според мен безобидната част от проблема – появата на текстове без всякаква пунктуация или с грешна пунктуация. Скоро компютрите ще станат безпогрешни в отстраняването на тези и на много по-сложни грешки.

Небезобидната част от проблема е, че пунктуацията е свързана и с начина, по който се оформят фразите при говорене, с различни акценти и паузи и в крайна сметка – с по-дълбоката логическа структура на езика, със смисъла на текстовете, със способността да се разбират правилно по-сложни изказвания. Нещо, което се констатира и в българските матури.

А това вече е много по-проблемно от незнанието или неспазването на формални езикови правила и може да има по-сериозни последствия за ученето и общуването. Не казвам, че са непременно негативни, но са явно много разпространени, недобре изучени и касаят наистина важни неща.

В матурите – не само в българските, струва ми се – не са достатъчно застъпени множество умения, част от които са доста скорошни в исторически план.

Сред по-старите примери мога да посоча текстовото обясняване на графики и карти и други изображения. Доскоро нашите ученици не бяха много добри в това. Струва ми се, че постепенно нещата са започнали да се подобряват. Сред най-пресните примери – на възраст до 1-2 десетилетия, са уменията за свързване на различни видове съдържание в едно цяло в процеса на комуникация, при това с голяма бързина.

Друго умение е разпознаването за секунди на жанра, стилистиката и основната тема на някакъв текст или съобщение. В днешно време без това човек не може да се ориентира в информационния поток и да намира каквото му трябва. Няма как да не спомена и способността да различаваш с голяма надеждност манипулативното и фалшиво съдържание от проверените факти, знанията, постигнати с най-добрите методи на съвременната наука, от зле аргументираните твърдения, празните претенции и фалшификатите. Тези умения не се поддават лесно на проста тестова проверка, но в различни страни, главно развити демокрации, се работи по този въпрос.

Предполагам, че все повече и в нашите изпити ще личи, че уменията, които току-що изброих, са част от зрелостта на гражданина.

Източник: https://24chasa.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top