Разхождах се наскоро в центъра на София и видях, че една любима моя книжарница вече я няма. Фалирала е. Беше наистина хубава книжарница, голяма и ходех там, защото хората в нея бяха много дружелюбни. Работеха с отношение – позволяваха ти да стоиш в нея, да четеш на воля, можеш и цял ден да изкараш там. Не беше от типичните книжарници, в които взимаш нещо и изчезваш. Или хората пипат всяка книга и накрая тя на нищо не прилича. Книгите трябва да се пазят.
Та, да. Фалирала беше. Жалко. Харесвах я. Истината е, че аз там плащах за изживяване, не за книги. Самото място беше емоция, носеше красота. Пиех чай и изкарвах време с една книга в ръка. Почти не купувах книги. Четях ги на място с чай. Инвестирах в изживяване.
Трябва да призная, че аз съм от поколението на новото. Имам електронен четец от около 4 години и това преобърна представите ми за четене. Няма да лъжа – предпочитам електронния четец. Ще разкажа и какви са му плюсовете.
Затова се замислих и че аз реално погледнато не съм си купувал книга в книжен формат. Впрочем винаги казвам, че колкото по-малко книги в книжен формат се купуват, толкова повече дървета ще се запазят. Това е истината.
Нека се върна на електронния четец. Преоткрих го преди 4 години. За мен това стана най-ценната ми придобивка. Винаги съм чел много през годините години – старая се поне по 1-2 на месец да чета. Проблемът при мен беше, че всяка книга тежи. Аз, като типичен мъж, нямам чанта. Винаги нещата са ми по джобовете т.е. аз нямаше как да нося книга в себе си. Някои книги са обемисти и не мога да ги сложа в джоб на яке. И честно казано – не съм и от най-младото поколение – мен са ме учили към книгите да имам уважение. Всички мои стотици книги, които съм прочел, все едно излизат от магазин. Никога не бих си позволил да мачкам една книга.
С покупката на четеца всичко се промени. Започнах да го нося със себе си постоянно. Започнах да преоткривам новото. Четях навсякъде – докато пътувах, докато чакам на опашка, докато чакам срещата ми да дойде. Включва се с 1 бутон и е толкова тънък, че се побира във всеки джоб. Другото предимство е, че си качих много книги, които искам да прочета. Имах цяла библиотека в джоба си. Това ме мотивираше да прочета все повече и повече книги. Разбира се, четецът има и други опции, като това да ти казва на колко процента си от книгата и спрямо скоростта ти на четене ти изчислява колко минути имаш до края на главата. Това се оказва мега полезно, защото винаги знам дали да започвам дадена глава или не.
Звуча като все едно правя реклама на електронните четци. Но аз преоткрих четенето. Започнах да чета три пъти повече и оцених новото.
Важно е да кажа и големия минус на книжните носители, а именно свободното сваляне на книги. Тук опираме до култура на четенето и дали би искал да подкрепиш даден автор. Как са го измислили от Амазон (на която е собственост Киндъл – електронния четец). Влизаш в Амазон – искаш да четеш някоя книга – цъкаш на нея, заплащаш си цената (вкарал си си картата предварително) и започваш да я четеш и тя ти е на Киндъла. С един бутон си купуваш книгата. Правиш си библиотека – то ти препоръчва пък новите заглавия, свързан си с goodreads (социалната платформа за книги) и там срещаш и други хора. Въобще влизаш в едно комюнити и това те кара с кеф да четеш.
В България е другата крайност. Има групи във фейсбук и страници, които предлагат книгите да си ги свалиш безплатно. После ги конвертираш и качваш безплатно на Киндъла. Намира се почти всяка една книга на английски, дори на български. Намираш си книгата, сваляш я и не плащаш за правата ѝ. Това е добре за нас четящите, защото спестяваме пари. Лошо е за писателите и издателите, защото те не печелят пари от това. На загуба са и буквално обезсмисляме труда им. Хубаво е да им плащаме за труда. Да ценим. Обаче в България по-скоро бихме дали 50 лева в ресторанта да се наядем, но не да дадем 15 лева, за да си купим електронна книга, като може да я свалим онлайн. Манталитет!
От другата страна много хора искат книги все още в хартиен носител. Като ги питам защо искат те винаги казват: „Друго е. Искам да си я пипна. Искам да я помириша.“ Не го разбирам това, съжалявам. Общо взето, всички казват, че трябва да пазим природата, а от друга страна – не се отказват от хартиеното. Аз съм се отказал и от всички бележки за сметки в хартиен носител. Камо ли за толкова страници. Забелязах и, обаче, че всеки, които ми го казва това, никога не се е докосвал до четец т.е. говорят наизуст.
Вече можеш да си купиш книга за електронен четец в онлайн книжарници. Да си я четеш на четеца. И това е страхотно удобство. И все повече хора го правят. Определено това е бъдещето. С един клик си купуваш новата книга и ти се прехвърля в четеца. Удобно и лесно.
Започнах темата дали имат бъдеще хартиените книги. Имат – да! Но под друга форма. С течение на годините хората все повече ще осъзнават ползата от електронните четци и ползата да запазим природата. В един момент много хора ще се откажат от хартиения носител. Убеден съм в това.
Книги обча в хартиен носител ще съществуват. Те ще бъдат нещо като грамофонните плочи. Ще бъдат само за ценители. Ще се събират на специални рафтове вкъщи, за да покажеш, че обичаш класиката. Ще бъдат само за колекционери и за ценители. Така виждам аз бъдещето… А вие?
Материал на Борислав Борисов – Bobby
