Начало » България » „Работата като учител ме научи на професионализъм, търпение, планиране и импровизация“

„Работата като учител ме научи на професионализъм, търпение, планиране и импровизация“

  • Lyubina Panayotova
  • 07 мар. 2018
  •  Коментарите са изключени за „Работата като учител ме научи на професионализъм, търпение, планиране и импровизация“

Мила Иванова, 28-годишна, е завършила история на изкуството и бизнес в Глазгоу, Шотландия. Тя взима решение да се прибере в България, за да преподава като учител по английски език в професионалната гимназия по туризъм в Самоков към програмата на „Заедно в час“. След това продължава да допринася за каузата всяко дете да има равен достъп до качествено образование като обучител на нови учители по програмата, както и член на екипа по подбор на кандидати за програмата, а в момента отговаря за оценка на въздействието на учителите по програмата на „Заедно в час“.

Разкажи ни за себе си и за твоя професионален опит.  

Занимавала съм се с различни образователни инициативи – водене на семинари на теми като справяне с агресията в училище, толерантност и културно разбирателство, гражданска активност. Организирала съм лятна занималня за ученици с цел развиване на ключови умения на ХХI век. Участвала съм и в разписването на наръчник за развитието на тези умения в училище. Обичам силните кафета без захар, шумните и цветни класни стаи, големите научни въпроси  и  малките практични решения, книгите с твърди корици и уроците за меки умения.

Каква е текущата ти позиция в „Заедно в час“ и какви са ежедневните ти задачи?

В момента отговарям за оценка на въздействието на учителите по програмата, както и с изследване и развиване на добри практики в образованието. Това включва множество задачи от всякакво естество – от търсене и идентифициране на примери за ефективно преподаване в класните стаи  през анализ на техния ефект върху резултатите и развитието на учениците до систематизиране на успешните практики и тяхното разпространение.

Как разбра за програмата на „Заедно в час“ и как реши да кандидатстваш?

Вече бях чела и присъствала на презентация относно английската версия – Teach First, която събуди първи мисли за скок към преподаването. Бях водила обучения за гражданска активност из различни училища в Англия, Шотландия и Уелс, където за пръв път след напускане на училище, се сблъсках с проблемите на тийнейджърите в една образователната система, която не ги подкрепя и развива индивидуално. И бях започнала да се чудя дали не е време да се върна у дома и да намеря начин да съм полезна там. И тогава се намеси Дени – приятелка, която вече беше преподавала една година по програмата и която ми разказа съвсем простичко за всички перипетии и вълнения, които ме очакват.

Стани част от промяната със „Заедно в час“ 

 

Спомняш ли си първият ти учебен ден като преподавател?

Спомням си  по-скоро усещането – огромно вълнение, примесено с лека доза паника. Бях се строила пред бялата дъска с най-новите си учителски одежди, с тефтера и зелената химикалка и с всичкия ентусиазъм на новобранец. Звънецът би и в стаята връхлетяха 20 плюс колоритни тийнейджъри. Здрависах се официално с всеки и преди да се усетя, вече бях станала miss Мила.

Как протичаше един твой работен ден като участник към програмата на „Заедно в час“?

Денят в нашата учителска къща (дървена къщурка, в която живеехме четирима учители по програмата) започваше по тъмно с няколко дози кофеин и шеги, съвети или леко примрънкване пред принтера. Следваха между 5 и 6 учебни часа, изпълнени с всевъзможни казуси в и извън класната стая – изненадващи ученически въпроси, смешни случки с учителски гафове, както и доста ситуации, предизвикващи строги учителски погледи. В почивките се пият още кафета и се водят разговори с колеги, родители и координатори. След уроците идват извънкласните дейности, осмислянето на деня и подготовката за следващия. (бел. ред. координаторите са хора с опит в преподаването, които подкрепят учителите в навлизането в професията, справянето с предизвикателствата и успешното развитие)

 

Какви са предизвикателствата пред един млад учител в България днес?

В училищата от малките населени места, в които ние основно работим, децата често изостават с до 3 години в подготовката си от своите връстници в големите градове, тези от бедни семейства  постигат по-ниски резултати, много от тях са в реален риск от отпадане – всички тези фактори са предпоставка за множество предизвикателства.

Кое е най-трудното в преподаването?

Най-голяма трудност за мен беше това да намеря път към всеки един от 100+ ученици, за да отговоря на специфичните им нужди, да им помогна да повярват, че са способни да постигат високи цели и че искат да имат такива, и най-вече да подкрепям адекватно индивидуалното им развитието в една средностатистическа образователна система, създадена за средностатистическия ученик от едно друго далечно време.

Какво те изненада в работата в училище? На какво се научи ти самата?

Изненада ме интензитетът на работа и множеството различни умения, необходим на един успешен преподавател. Научих се на професионализъм, на организираност, на търпение, на самоанализ, на планиране и на импровизация. Научих много за света, в който живеят учениците ми и за предизвикателствата, пред които са изправени.

Би ли се върнала отново в училище?

Бих се върнала в с голяма радост в училището, което аз и моите колеги някой ден (надявам се скоро) ще основем.

Разкажи ни повече за опита ти като обучител на новите учители в програмата?

Ролята на обучител има много сходства с учителската професия – планирането, организирането на процеса на учене, воденето на дискусии и групова работа, управлението на груповата динамика. Много е вълнуващо, когато човек има възможност да изследва в дълбочина важни образователни теми, да създава подходящи възможности за учене, така че да отговарят на индивидуалните нужди на всеки, да въвлича хората в разпалени дискусии за това каква е тайната на ефективното преподаване и какво искаме да постигнем с учениците. Така протичат 7-те седмици на лятното обучение – в постоянно излизане от зоната на комфорт, интелектуални (понякога и физически) предизвикателства и непрестанно задаване на въпроси без точен отговор.

Какво би посъветвала някого, който се чуди дали да кандидатства в момента?

Да действа! До 25- ти март може да кандидатства всеки, който силно вярва, че всяко дете заслужава равен достъп до качествено образование и който е мотивиран да отдели от времето си, за да отиде и помогне там, където има най-голям нужда.

 

Може да кандидатстваш за програмата на „Заедно в час“ оттук. 

 

Интервю на Любина Панайотова 

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top