Първият учебен ден потропва все по-нетърпеливо по вратата. Децата с въодушевление ще отворят точно тази врата, която ще ги отведе отново или пък за първи път към света, изпълнен с приключения и носещ със себе си надежда. Точно така е, защото тръгвайки от началната точка – училището, предоставяща на всеки най-безценните възможности, учениците ще преминат през нови запознанства, ще придобият множество умения и ще стигнат до вдъхновението по-уверено да пътуват из пътя на живота.
Емоциите на живо
Много ученици и учители в цялата страна прекараха последната учебна година в комуникация чрез екран, а не в училищна обстановка. Не можем да избягаме от истината, колкото и да желаем да предприемем това действие, а тя е, че се намираме в едни по-особени времена, които със сигурност изискват взимането на по-строги мерки, що се отнася до запазването на здравето на учениците.
Друга истина обаче е тази, че първите трепети и емоции, които училищният живот предоставя, са незаменими. Както знаем, да бъдат превърнати тези бушуващи емоции в мотивация е най-трудната част. За това е много важно отношението дете – учител, за да може процесът на учене да се превърне в нещо нормално за детето. Разбира се, този процес би се осъществил по-лесно на живо. По-бързо един първокласник би усетил чувството за принадлежност в учебната среда или пък самото училище, като безопасно място, в което може да експериментира и да се развива.
Няма значение обаче дали учащите са малки или големи, защото да си ученик си е цяло приключение. Ученикът е човек пълен с живот и жажда за нови знания, а най-важното, което му трябва, е някой да му даде някакъв тласък накъде да потегли, някой да му даде съвет кое и как се постига, някой да му покаже, чрез практика как да създава, както и някой да го научи как точно да развие потенциала си в дадена област. За да може преподавателят да въздейства по този начин върху своя ученик обаче е нужно присъствието на живата комуникация.
Въпреки непрекъснатата борба за създаването на по-адекватни мерки в училищната среда, за да бъде осъществен някакъв баланс, като частичното носене на маски или пък хибридната форма на обучение, учениците няма да спрат тайничко да се надяват, че някой ден, съвсем скоро, биха могли напълно свободно да се разхождат из коридорите на своето училище, смеейки се с глас, контактувайки на живо със своите съученици и преподаватели, усещайки тяхното положително отношение… В тяхната природа е.
Мечтаната класна стая
Остава си и истината, че в правилната училищна среда ученикът трябва да се чувства свободен. Трябва да има шанса да изпита емоцията, която ще премине през тялото му, когато реши да вдигне своята ръка, защото иска да изкаже своите знания по зададения въпрос от преподавателя, но не е напълно сигурен в правилния отговор. Трябва да може по време на голямото междучасие безпроблемно да играе със своите съученици или да седне до някое другарче, за да го попита как е минал тестът по математика.
В идеалната класна стая не съществуват социални неравенства, класифициране по някакви белези или предубедено мислене. Няма излишни конфликти, а разбирателство, защото всичко е свързано – образованието, любовта, надеждата за по-доброто бъдеще… Днес обаче в идеята за онази изгубена идеална класна стая, освен съществуването на равнопоставеност, добро отношение и иновативност, присъства и свободата.
