fbpx
Начало » България » Знаете ли че… Религията влияе на бизнеса…

Знаете ли че… Религията влияе на бизнеса…

  • bobi
  • 02 ное. 2018
  •  Коментарите са изключени за Знаете ли че… Религията влияе на бизнеса…

Маркс казва, че религията е опиата на масите. Ако приемем думите му за достоверни, няма как религията да не влияе върху обществото. Религията е формирала държавата. И християнството, и юдеизма и исляма са създали фундамента на държавите. Религията определя кое е морално, кое е етично и кое е добро. Тя влиза в нравите, обичаите, традициите. Те пък от своя страна влияят пряко върху законите. Така се е стигнало до законодателство. А законите са факт и до днес.

Важен е фактът, че всяка една от тези религиите е създала деноминация. В християнството такъв пример е голямата разлика между католицизъм и източно православие. А още по-голяма разлика има в протестантството. В исляма разликата е между сунити и шиити. Някои смятат, че предимството на протестанството, спрямо католицизма, е че протестантите са държали да няма опосредяване между човека, който изповядва религията и Бог, а да могат всички хора да четат Библията. Протестанството е образовало повече хората и заради това протестантския свят се е развил много повече. Когато обаче образованието се е развило навсякъде, тези разлики изчезват.

Макс Вебер смята, че протестантската религия е била фактора, който е довел до създаването на капитализма. Единственото, което различава Европа от другия свят, е индивидуализма. В самата си основа теорията на Вебер получава много потвърждения в края на индустриалното общество. Оказва се, че не икономиката определя света, както твърди Маркс. Протестантството е това, което стимулира частния бизнес. Макс Вебер е бил прав – протестанството дава големите възможности на Германия. Същото разделение се получава при сунити и шиити. При шиитите са поставени фискални инструменти за равенство между хората. Доминира това, което е при католицизма – папоцезаризма.  Обратното е при сунитите и източно правословните – доминира цезаропапизма.

Източното православие стимулира държавния капитализъм.  В капитализмът съществува теорията за „невидимата ръка“ на Адам Смит, в която всеки работи сам за себе си, абсолютно егоистично, но пък в крайна сметка помага на всички останали. Това може да се нарече Библията на капитализма. Важно е да се отбележи, че Адам Смит много рядко споделя своите религиозни възгледи в трудовете си. Неоспорим факт е, че живее в среда, която е калвинистка – Шотландия през 18 век. Изниква въпрос дали Адам Смит е избягал от влиянието на калвинизма, защото през този период цялото мислене на Шотлания е повлияно от калвинизъм.

Това, което определя западно-европейската модерност още от 13-14 век е разбирането, че животът е предопределен от Бог. Човек, обаче, е длъжен да участва във формирането на собствената си съдба. Ако той е готов да избира доброто, това ще го заведе в по-добър свят. Вебер, когато изследва протестанстката етика, но изследва именно онези хора, които смятат, че каквото направят на Земята, това ще облекчи живота им отвън. Те трябва да работят, да създават стойност, да живеят скромно, не трябва да си позволяват излишен лукс. Това е северно-модерен модел на капитализъм.

Религизоната философия на 14-15 век в Западна Европа започва да отделя човека и да го превръща в човек единица. Това е  съществената разликата между Европа и другите световни култури. По време на Реформацията има нова концепция за света. Човек може да промени света и успехът на земята не е непременно нещо лошо, ако този успех е отдаден за всички. Ти трябва всеки ден да правиш нещо, да вършиш нещо добро. Това е протестантският морал, който успява да преобърне представите на хората за живота.

В класическата католическа доктрина живота е кратък преход към важните неща. Ние се раждаме грешни и умираме грешни. Въпросът е да осъзнаем собствения си грях, който не може да преживеем. Ярък пример са монасите католици по време на римокатолицизма – 15 век в епохата на Средновековието. Те вечер лягали в ковчези тъй като живота е преход към смъртта и първородният грях е толкова силен, че нищо не можеш да направиш.

В ислямският свят забавянето е някъде около 600 години. През 18 век става големият скок на христиняството по отношения на исляма. Не бива да забравяме, че по това време се създава обществения договор.  Появява се и Тома Аквински, който успява да създаде европейската правна мисъл. Този мислител казва, че в християнската държава човек не е длъжен само да изповядва каноническото право. Могат да бъдат приложени и нормите на римското право. В исляма такова нещо е немислимо – шериат и нищо друго. При исляма няма мислител като Тома Аквински.Няма такъв авторитет, който да се противопостави на църквата. По тази причина през 18 век става огромният скок, а от там и скок в икономиката на Западна Европа.

Според Тод Албертсън в книгата си „Боговете на бизнеса“ религиозността е пряко свързана с бизнеса. Той дава пример, че към момента 2.1 млрд. са християни, 1.3 млрд. изповядват ислям, 1.1. млрд. са агностици или атеисти, 900 млн. изповядват хиндуизъм и 376 млн. са будисти. Тези големи числа няма как да бъдат подминати и да не значат нещо, що се касае до икономика.

Конкретен пример за голямата разлика в правенето на бизнес и икономика можем да вземем с банкирането от западен и ислямски тип.

Като начало първо трябва да се дефинира най-общо западното банкерство: банките да изплащат лихви по депозитите и да изискват лихви по кредитите, както и да извършват редица други финансови дейности с цел печалба.

Основното различие между западния и ислямския тип банкиране произтича от забраната на лихвата в страните, практикуващи ислямската религия като официална държавна идеология. В тези страни Коранът е висшият източник на истината и в съответствие с него:

„Този, който приеме лихва, не може да бъде спасен, понеже възкръсва, унижен от докосването на дявола.“ (“Those who swallow riba cannot rise up save as he ariseth whom the devil hath prostrated by (his) touch.“ – Surah Al Baqarah II 275-276)

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top