Гард Леонард е европейски футурист, публичен говорител и автор, който изследва най-вече отношенията между хората и технологиите. Кариерата му е интригуваща, като се има предвид, че е учил теология в University of Bonn, Германия, и музика в Berklee College of Music, САЩ. Известно време се развива като професионален музикант и композитор, но интересът му към музикалните технологии и бизнеса е неговият път към футурологията.
А какво всъщност представлява футурологията?
С футурология може да се занимава всеки напредничаво мислещ човек – няма конкретно изискване за завършена дисциплина. Хората в областта идват от академичните сфери на антропологията, компютърните науки, икономиката, инженерството, биологията, архитектурата, историята, математиката, политиката и дори музиката (какъвто е случаят и на Гард Леонард). Работата на един футуролог включва анализ и критика на вече известна информация и проследяването ѝ в бъдещето. По тази дефиниция всеки консултант, корпоративен стратег, политически/икономически аналист и маркетинг специалист може също да бъде наречен футуролог. Неслучайно и това са някои от основните занимания на футуролозите извън прочуванията на съвремието и правенето на изводи за бъдещето.
Футурологията през теориите на Гард Леонард
Най-известният труд на Гард Леонард е книгата му от 2016 „Технологията срещу човечеството“. Тя представлява едно проучване на всички части от живота, които в момента са повлияни негативно от технологиите поради липсата на регулиране на иновациите. Според четивото технологиите се развиват с експоненциални темпове и променят коренно начина, по който работим, живеем и дори мислим. Това следователно дава много сила в ръцете на големите корпорации, разработващи иновациите, които ползваме. В книгата си Гард Леонард се опитва да намери отговор на всички незададени въпроси, свързани с дигиталната етика и право, и да даде поглед в бъдещето за едно човечество, избрало да игнорира заплахите на съвремието.
А кои са някои от прогнозите на Гард Леонард?
Като за начало според Гард Леонард технологиите ще продължават да премахват нуждата да вършим сами дадени дейности. Те включват не само работа, която може да бъде автоматизирана, но и интелектуален труд като този на един лекар например. Ако виртуалната реалност бъде вкарана в медицината, достъпът до специализирана литература може да бъде улеснен, а по този начин и докторите биха работили по-бързо и ефективно.
Разбира се, с развитието на технологиите се увеличава и рискът от дехуманизация. Иновациите могат да бъдат използвани за преодоляване на някои проблеми, но същевременно често задълбочават други, свързани най-вече с човешките права и политиката. Именно затова нуждата от цифрова етика е толкова належаща – защото с подобряването си технологиите и светът, който те създават, ни правят слепи за кризи като неравенството, безработицата и тероризма.
Футурологът също вярва, че в бъдещето всички транзакции ще се извършват с виртуални пари. Прогнозата му е напълно възможна – в последно време водещите технологични компании за глобални плащания работят усилено, за да включат все повече хора, търговци, правителства и бизнеси в дигиталната икономика. А става ли въпрос за икономика, няма как също да не споменем, че промени предстоят и за нея. Най-вече защото според Леонард „консуматорското общество“, което е неин основен двигател, малко по малко ще започне да изчезва. Човечеството ще отдава все по-голямо значение на споделянето и след 20-на години самият смисъл на потреблението ще се измени.
Най-интересната прогноза на Леонард несъмнено е тази за програмистката професия – според него нуждата от хора с такива квалификации може рязко да почне да намалява. Индустрията на социалните медии е отличен аргумент – за около десетилетие над 21 милиона души започват да работят в нея, но никой не е могъл да предвиди това в самото ѝ начало. По тази логика няма как да знаем какво бъдеще има професията на програмиста. Затова и според Гард Леонард е грешно родителите да настояват децата им да изучават точни науки (като математика, физика, програмиране, инженерни дисциплини) особено когато компютрите превъзхождат хората по точност и ефективност. Меките умения и креативността ще стават все по ценени умения в бъдещето и Леонард очаква ръст на дяла хора, ангажирани в по-хуманитарно ориентирани професии.
Бъдещето на футурологията
Не, това подзаглавие не е парадокс. Футурологията като всяка друга дисциплина се променя спрямо времената, в които се развива. Това, което Гард Леонард е вярвал до вчера, може да изглежда комично след събитие от днес. Пример за това е COVID-19 пандемията, която беше предвидена от много малко хора и която напълно промени представите ни за бъдещето. Затова и футуролозите като всички други се опитват да видят времето след коронавируса и да приложат досегашните си прогнози в този нов контекст. Имат ли някакъв напредък и какви са (променените) очаквания на Гард Леонард, можете да прочетете тук.
