„Трябва да развиваме индивидуалността, а не индивидуализма. Трябва да премахнем сравнението в общуването и вкъщи, и в градината“. Това заяви пред БНР Райна Захариева – доцент по педагогика, доктор по психология, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преди Националния форум за предучилищно образование, който ще се проведе утре.
„Това поражда завист, съперничество, съревнователност. Ти се съревноваваш с другия и не гледаш какво богатство носиш в себе си. /…/ Моята насока към учителите винаги е била – вижте групата в детската градина като група, в която има 10 подгрупи. Някои деца говорят по-добре, други могат да рисуват, трети – пеят, четвърти – танцуват, други се интересуват от животни, от растения, други измислят игри, друг е лидер на групата, т.е. те имат възможност да насочат и родителя в този аспект. На това се опитвам да науча – дайте добрата новина на родителя – може да не е добър по математика, но е отличен в организиране на игри и творчество, не е добър по български език, но е добър по друго. Трябва да се вгледаме в това, което носят децата„, обясни тя в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
Според нея законодателната рамка, която регулира предучилищното образование, ограничава и педагозите, и децата, и родителите, които стават много нахъсани за ранни постижения на децата:
„Едно нахъсване на децата, без да се върви към техния естествен потенциал, талант, който всяко едно дете носи. То го проявява по най-уникалния начин точно в първите години – в неговите игри, разговори, след това се намесва образователната система, желанието да покажеш кой си и нашият талант се изкривява по пътя на завършване, на финала на образователната система. Имаме различни деца, те имат различни способности. Това, което спира развитието на потенциала, е именно ограничението в програмата, в държавните стандарти“.
Доц. Захариева посочи, че имаме 7 образователни стандарта в областта на детската градина:
„Те обаче не включват емпатия, желание за помощ и всички човешки качества. Забравяме за това да учим децата на една състрадателност, съпричастност, емпатия, на истинска грижа. Те попълват книжки, като в повечето случаи се съревновават кой е по-добър. Това ги спира, затруднява проявата на техния истински потенциал“.
Възрастните трябва да си поставим границите, когато общуваме с децата, категорична е тя. Живеем в нова епоха, в която електрониката е много засилена навсякъде, напомни експертът, но добави, че едно дете се развива, само когато общува с възрастния.
Ако никой не говори с детето, а то само гледа екрана, децата получават стимули, предупреди тя и изказа мнение, че родителите би трябвало да получат истинска помощ и подкрепа, за да може детето, тръгвайки на градина, да се чувства по най-добрия начин. Според нея трябва да се говори с родителите за тяхната отговорност, да говорят с децата и да не ги ограничават в себеизява.
„Родителят трябва да отвори очи и уши за детските въпроси вкъщи. А в детската градина трябва да има време и пространство за игри, за себеизява. Децата там трябва да проявят повече себе си, да усвоят език, начини на общуване, да изразят емоцията си, да ги научим на себеуважение, достойство и уважение към другите. Възрастните трябва да бъдат достойният модел“.
Темата е важна, защото всички сме в двете роли – и деца, и родители, подчерта доц. Захариева и обясни:
„Ролята родител е цял живот. Тя е много важна и за двете страни. Ние не сме готови да бъдем родители, родителството се събужда в различен момент при различните майки. Раждаш едно дете, но още нямаш отношение към него. Тази любов, която започва да се заражда, след като детето е до теб, това е един дар на човечеството да събуди истинската безусловна любов вътре в нас“.
