Проект, разработен от изследовател в Kingston School of Art London, цели да помогне на медицинските служители на първа линия да превъзмогнат травмите, причинени от пандемията COVID-19, чрез техниките за експресивно писане.
Методологията е създадена от професора по английска литература и творческо писане д-р Мег Дженсен и от лекторa по творческо писане в Open University д-р Шивон Кампбел. В миналото е била използвана при леченията на военни ветерани, работници по палиативни грижи, бежанци и жертви на насилие в конфликтни райони като Ирак и Ливан.
Професор Дженсен е получила над £10,000 от частна британска компания, за да направи тази терапия достъпна за медицинските служители на първа линия както по време на пандемията, така и след нея. Лечението представлява безплатен онлайн достъп до материали за експресивно писане, налични на английски, италиански и арабски език.
Експресивното писане е форма творческо писане, която позволява на хората, преживели трудни събития, да изразят своите емоции по регулиран и безопасен начин. То ги откъсва от тези преживявания, като превръща натоварващите спомени в споделими истории. Този процес подпомага възстановяването и подобрява благосъстоянието на човека, без да го кара да изживее болката отново. Чрез този тип терапия се избягва и рискът да се предизвика силна емоционална реакция у хората, които имат недиагностицирано посттравматично разстройство.
COVID-19 кризата поставя медицинските служители по целия свят под екстремен натиск и колкото повече време минава, толкова по-очевидно става влиянието на ситуацията върху металното им здраве.
„Отново и отново наблюдаваме как здравните работници стават смутени и в някои случаи травмирани от ежедневния си трудов опит“, споделя д-р Мег Дженсен.
Един от ключовите проблеми за тези служители е да се научат да се справят с непреодолимото чувство на провал, особено в ранните дни на пандемията с наплива на пациенти във вече препълнени болници.
Професор Дженсен научава, че медицинските работници обикновено се справят с болката от загубата на пациенти, като се фокусират върху много по-големия брой животи, които са спасили. В разгара на кризата обаче медиците ставаха свидетели на множество, често едновременно настъпващи смъртни случаи, не бяха в състояние да правят необходимите за себе си почивки и изпитваха несигурност относно ефективността на начините за лечение.
Ситуацията за медиците допълнително се усложняваше от ежедневния страх и за собствената им безопасност. „Работниците трябваше да се справят с всички тези проблеми и да се грижат за пациентите, докато също се страхуваха за собственото си благосъстояние, за близките си хора и възрастните си роднини. Понякога им липсваше и нужното предпазно облекло. Така че стресът продължаваше дори когато се прибраха у дома“, професор Дженсен разказва.
В отговор на тази нарастваща нужда от посттравматично лечение професор Дженсън и д-р Кампбел адаптираха методологията на експресивното писане специално за здравните работници на първа линия. Проектът на двамата изследователи ще допринесе и за проучванията на въздействието на кризата върху медицинските служители и ще бъде използван, за да се разбере как да се подкрепи тази жизненоважна, но уязвима група.
Въпреки че има значителни доказателства за терапевтичните ползи от експресивното писане, това е първият път, в който методологията е адаптирана и приложена в уеб-базиран формат. Участниците в проекта ще изпълняват кратки, интересни, описателни упражнения, предназначени да им помогнат да изразят каквито и емоции да изпитват. Текстовете ще могат да бъдат изпратени анонимно за обратна връзка от изследователския екип или да бъдат споделени с други потребители. Когато се фокусират върху въображаемите и изразителни елементи на разказването на истории, участниците ще се откъсват от трудните емоции, което ще им помага да продължат напред с по-силно чувство за спокойствие.
Уебсайтът, който ще бъде пуснат следващия месец, съдържа и връзки към допълнителни източници на психологическа подкрепа за тези, които се нуждаят от такива. Професор Дженсен обаче казва, че за повечето медици ползата от платформата ще се крие именно в споделянето: „Често това, от което хората се нуждаят най-много, е възможността и пространството да разкажат за своя опит и да бъдат чути“.
Източник: Kingston University London
