Начало » България » Държавата на егоистите

Държавата на егоистите

  • bobi
  • 04 Дек. 2017
  •  Коментарите са изключени за Държавата на егоистите

Колко пъти ви се е случвало да попаднете на човек, който гледа само себе си? Честно казано, на мен не ми се случва да попадна човек, който да не гледа себе си. Да, разбира се, екзистенциалното разбиране на света на човека е, че той първо трябва да се грижи за себе си, а след това за околните. Известни психолози постоянно ни набиват в главата, че няма как да помагаме на другите, когато ние не сме добре. Ние трябва да сме добре психически, за да можем да помогне на човека до нас. Затова гледайте себе си. Ама то, честно казано, аз не съм срещал наскоро някой, който да е добре психически. Все на някой нещо му има. Всеки е потънал в своите драми, че трябва да си взема отпуска, само за да изслушам драмата му от последния ден.

В последно време наблюдавам и че възпитанието на децата е да ги превръща в егоисти, защото това било правилното. Ние като малки си купувахме по 1 шоколад и постоянно ни се караха, ако си го изядем сами. Винаги се намираше поне по едно родителско тяло, което да се появи и да проследи процеса по разчупване на шоколада дали е наравно. Учеха ни да делим не само с ближния, ами и с далечния, както се казва. Сега вече е модерна другата крайност – да не дават децата нищо на другите си „ортаци“. Логиката е, че не всичко, което лети, се яде и че не бива да даваме всичко, което имаме. Трябва да имаме някаква специална преценка кой какво заслужава. Учим малките на демокрация – всеки ще получи само това, което заслужава. Няма лошо, само че при децата демокрацията се превръща в анархия, защото започва бой. В случая бой за шоколад. Децата не осъзнават защо не може да им бъде дадено нещо.

В реалният живот се случва същото. Хората не искат да дадат нищо – не искат да си дадат реда в супермаркета, не искат да дадат предимство на пътя, не искат да отстъпят мястото си в трамвая, не искат да дадат мястото си в киното и да се преместят едно настрани, не искат да дадат времето си на теб. Може нищо да не правят, но са толкова висши същества, че ти си от по-низшите и не заслужаваш тяхното време. То дори и в социалните мрежи, докато чатите те пак са заети. Има еволюция на висшето същество. Колкото по-малко време даваш на другия и си по-„зает“, толкова си по-висш от него. Думата „добре“ първо еволюира в „Окей“, след това в „Ок“ и накрая като един прекалено зает човек се превръща просто в буката „к“. Това показва, че ти си много над нещата. Ти си много зает с велики дела и нямаш време за други. Иначе с две думи казано – просто си идиот.

Не даваме нищо ние.  Не си даваме работното място, не си даваме и гаджето. Трудно е обаче да осъзнаем, че нито едно от тези неща не ни принадлежи. Работното място винаги е на периоди – имаме слънце, имаме и дъжд. Днес си горе, утре долу. Не трябва да се стягаме толкова за него. Гаджето пък никога не е било наше, защото хората не принадлежат един на друг. Те са отделни единици. Обаче въпреки, че и двете не ни принадлежат, ние не си ги даваме.

Нима не осъзнаваме, че единственото нещо, което не бива да даваме е да се държат зле с нас. Не бива да позволяваме отношението на другия да бъде грубо. Не бива да позволяваме на другите да ни разплакват. А накрая се оказва, че само това им даваме. Те се държат зле с нас, ние седим. Те се държат още по-зле с нас, ние още повече седим. То и това се получава, защото сме егоисти. Защото мислим за собствената ни персона. С него зле, без него още по-зле. Ние не мислим за човека срещу нас, ние мислим пак за себе си. Ако ни остави, ние ще се чувстваме по-зле, няма да преживеем раздялата на животите ни. Така вече се обръщаме към надеждата, че днес той или тя се държи зле с нас, ама утре ще се обърне и ще ни прегърне. Като цяло това рядко се случва, но това е друга тема. Много хора ще кажат, че ако сме егоисти ще помислим за себе си и ще си тръгнем. И ще сгрешат. Егоистът мисли доста по-дълбоко, той не мисли практично. Той мисли какво дивиденти ще извлече и как ще се развие с този или без този човек. Егоистът ще търпи, за да извлече по-голяма изгода. В случая „изгодата“ е че иска той да бъде щастлив точно с този човек – по-добре да търпи и да се надява на щастието в главата му.

Като цяло има голяма логика във филма „Предай нататък“. Целта на филмите е да покажат, че няма ненаказано добро. Ако направиш добро и друг ще направи и ще бъде като броеница, която ще обхване целия свят. И всички ще бъдем добри и сърцати. Аз пък съм чувал една друга българска мисъл, която е „Направи добро, изяж ……“ Някак си бих се доверил на тази мисъл. Нас „глупавите“ американци няма как да ни учат как да живеем. Колкото и добре да живеят, все ще се намери някой българин, дето ще хване „схемата“ на доброто, за да извади някой „кяр“. Защото сме си такива. Могъща нация. Ние тръгнахме да си дълбаем имената на Колизеума в Рим, та някакви американци ли ще ни спрат?

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top