fbpx
Начало » България » Дуалното обучение – примерът на „Джон Атанасов“

Дуалното обучение – примерът на „Джон Атанасов“

  • bobi
  • 08 окт. 2025
  •  Коментарите са изключени за Дуалното обучение – примерът на „Джон Атанасов“

В това училище не се чуват глъч и крясъци, въпреки че тестостеронът е в повече – 90 на сто са момчета в тийнейджърска възраст (от 960 ученици около 70 са момичета). Само в междучасието се чува трополене от бързо слизане по стълбите на десетки крака. Да, кварталът е сред най-елитните в столицата – „Изток“, както и самото училище – Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ (СПГЕ).

Според директорката на гимназията Полина Костова дисциплината е добра, защото децата са мотивирани – най-ниският бал за прием е 410 точки. А над 95% от завършилите продължават висше образование – в Европа, САЩ, Китай, Сингапур, Техническия университет в София, Софийския университет, УНСС… Пък и това е едно от малкото училища у нас на едносменен режим, като занятията започват в 8 ч. и са организирани по блокове от по 90 и 20 минути, така че учениците да имат по три предмета максимум на ден.

Два випуска дуално обучение, готви се трети

Като професионално училище особено интересен е опитът на гимназията в дуалното обучение, през което вече са преминали два випуска и се готви трети. То започва през 2017 г. с две паралелки от по 26 ученици в специалностите „Приложно програмиране“ и „Промишлена електроника, които са две от осемте области в учебната програма. Със завършването на 10. клас учениците приключват първия гимназиален етап както всички останали. В 11. клас три дни са в училище и изучават общообразователни предмети и част от тези от професионалната подготовка, а два дни работят и се обучават във фирмите. В 12. клас са два дни в гимназията и три дни във фирмите. Завършват дуалното обучение с дипломни проекти и свидетелство за професионална квалификация.

Най-голямото предизвикателство според директорката на училището е съвместната работа с фирмите. Сключват се трудови договори, но е по-трудно, когато единадесетокласниците нямат навършени 18 години и трябва да се сключи договор с непълнолетно лице, макар че това е уредено в Кодекса на труда. Пълнолетните могат да работят по 8 часа на ден, непълнолетните – по 7. Възнаграждението е фирмена тайна, но според наредбата на МОН за дуалното обучение възнаграждението трябва да е поне 3 максимални стипендии, около 180 лв. Разбира се, фирмите обикновено дават повече, също и ваучери за храна, мотивират учениците достатъчно добре и те се чувстват комфортно, казва директорката Полина Костова.

Столичната гимназия по електроника е едно от малкото училища у нас на едносменен режим, като занятията започват в 8 ч. и са организирани по блокове от по 90 и 20 минути, така че учениците да имат по три предмета максимум на ден.

Обучението е предизвикателство и за фирмата – един наставник може да отговаря за максимум петима ученици и за компаниите не е лесно да вадят хора от работния процес. Освен това наставниците трябва също да преминат през обучение.

Най-голямото изпитание за дуалното обучение е било по време на ковид кризата, когато програмистите са успели що-годе да минат на дистанционен режим, но учениците от промишлената електроника за малко да изпаднат от дуалната програма. С овладяването на кризата обаче випускът е спасен и завършва успешно обучението.

Партньорските компании

Според Полина Костова много по-лесна е работата с дъщерните фирми на швейцарски, германски и австрийски компании, защото дуалният модел на обучение е много добре развит в тези страни. Тя има лични впечатления от Швейцария (дуалното образование у нас бе въведено чрез швейцарската програма „Домино“), като там 80% от средното образование е професионално и се реализира в дуалната форма. По думите ѝ, ако в дадена фирма постъпи човек, който не се е обучавал дуално при нея, стартира със заплата от 1000 швейцарски франка по-малко, отколкото ако се е обучавал. В Швейцария браншовите организации по професионални направления имат силно влияние върху пазара на труда и професионалното образование, което води до много високо ниво на организираност. У нас всяко направление само си поддържа базата за обучение, докато в Швейцария има единен център, финансиран от браншовите организации – например за ИТ специалистите, казва Костова. Надеждата ѝ е за промени и в българското професионално образование, за да бъде то по-развито и мащабно.

Компаниите, с които СПГЕ е провеждала дуално обучение и с много от тях ще продължи да го прави и в предстоящия трети випуск на дуалното обучение, са „Робърт Бош“ ЕООД, „Фесто производство“ ЕООД, „Немечек България“ ООД, „Бош.ИО“ ЕООД, „Лем България“ ЕООД, „Нестле България“ АД и др. Някои от тези компании са сред повече от 60-те фирми, в които гимназията по електроника провежда всеки юли производствената практика на десетокласниците, когато за пръв път учениците поне за малко се докосват до производството.

Какви са ползите

За Полина Костова ползите от дуалното образование, на първо място, са за учениците, които с двугодишния стаж придобиват първия си професионален опит. Но не само професионален, а и личностен. Защото, по думите ѝ, между 10. и 11. клас се забелязва много сериозна промяна в тяхното поведение, повишава се дисциплината, променят се навиците, стават много по-отговорни.

„Да, точно така, все едно са минали през казармата“, съгласява се с нашето пресилено сравнение. И добавя, че учениците навлизат в реален работен процес, запознават се с политиката на фирмата, получават информация от първа ръка – от реалната работна среда, както и първите си заработени с личен труд пари. „За учениците дуалната форма на обучение е много добра, трудно се реализира, трябва настоятелност и хъс и от двете страни, но все пак ние повече си ги обгрижваме“, казва директорката. Според нейните наблюдения дуалното образование вече има по-голяма популярност сред фирмите и родителите, но още има какво да се желае.

По думите на директорката на столичната гимназия по електроника някои компании като „Фесто“ са се насочили към дуално обучение и във висшето образование. А някои ученици, обучавани дуално в СПГЕ, после продължават и в Софийския университет, като остават ангажирани на 4-часов работен ден. Има и други, които не са продължили да следват, а след дуалното обучение са останали на работа във фирмите, в които са били обучавани.

След едногодишно прекъсване третият випуск на дуалното обучение в СПГЕ е отворен за сегашните деветокласници. Гимназията сключва предварителни договори с „Берхел“, „Фесто“, „Лем“, „Берктайм“, „Датекс“, „Немечек“ и др., за да може учениците да си изберат някоя от фирмите за производствена практика през юли 2026 г. и оттам после, след взаимен подбор и от фирмите, да преминат при тях и в дуалното обучение.

Нараснал интерес към професионалните гимназии

Според Полина Костова интересът към професионалните гимназии нараства все повече и доминацията на езиковите започва да отслабва. В нейното училище учениците учат по 12 часа седмично английски език, а в 9. клас започват и втори чужд език, в случая немски. „Завършвайки, имат професия, която са си избрали, придобиват и практически умения, а не само знания. Партнираме си и с всички технически университети и те с удоволствие приемат нашите ученици за студенти, защото се открояват“, казва Костова. Иначе има и възпитаници на гимназията, които продължават с медицина, право, дори хуманитаристика, защото общообразователната подготовка е като в останалите гимназии.

Имат и шестима възпитаници, които стават учители в гимназията. Сред тях са зам.-директорка и третокурсник по софтуерни и компютърни науки.

Учениците от СПГЕ участват в най-различни олимпиади и състезания. На Европейското състезание по киберсигурност през 2024 г. четирима единадесетокласници от гимназията заемат 9-о място сред 56 отбора. Включат се и в университетски състезания по роботика, програмиране, компютърни мрежи и пр. Дори и в олимпиади по английски и български език, въпреки че това не е приоритет в гимназията, но и по тези предмети възпитаниците на СПГЕ имат много добър успех.

Най-сериозното предизвикателство според Полина Костова е, че търсенето в дуалното образование между бизнеса и родителите и учениците сериозно се разминава. Ученици и родители се насочват главно към специалностите системен и приложен програмист, докато фирмите търсят промишлена електроника, микропроцесорна техника. „Ние си държим на професията промишлена електроника, защото такава ни е гимназията от създаването ѝ през 1968 г.“, казва директорката.

Източник: https://www.mediapool.bg/

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top