Начало » Без категория » Диян Стаматов: Уседналостта поставя всички първолаци на равни начала

Диян Стаматов: Уседналостта поставя всички първолаци на равни начала

  • Lyubina Panayotova
  • 23 апр. 2018
  •  Коментарите са изключени за Диян Стаматов: Уседналостта поставя всички първолаци на равни начала

Диян Стаматов е настоящият директор на 119-о СУ в София. Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология. Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София. Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“. 

 

– Г-н Стаматов, от тази година в приемът за първи клас водещ е критерият за уседналост. Много родители обаче го определиха като дискриминационен и последваха жалби до Комисията за защита от дискриминация. Какво ще се случи с кампанията, ако критерият бъде определен за дискриминационен и отпадне?

– Всеки един критерий може да бъде тълкуван като дискриминационен заради обстоятелствата. В училището, което ръководя (б.а – 119-о СУ „Акад. Михаил Арнаудов“), приемаме ученици по различни критерии вече 8 години и винаги е имало родители, които са били недоволни от един или друг критерий. Миналата календарна година заповедта за прием на ученици в първи клас позволяваше на всяко едно училище да добави допълнително свои критерии при голям брой кандидати. Те също бяха подложени на голяма проверка от Комисията по дискриминация.

Това, което беше направено тази година, е да се създаде някакво предимство на родители с постоянна или временна адресна регистрация повече от три години на своя адрес. Хубавото в случая е, че всички ученици са поставени на равни начала. Хора, които живеят в непосредствена близост до своето училище, ще могат да запишат детето си в най-близкото квартално школо благодарение на тези критерии. Много хора през годините обаче са сменили своите адресни регистрации и това се явява своеобразен проблем не само за приема в първи клас, а и с адресното регистриране по принцип. Не мисля, че би могъл да отпадне този критерий, дори да бъде определен като дискриминационен, защото има поредица от други критерии, които позволяват класиране на учениците въз основа на тях. Според мен не бива да се подхожда по този начин, защото няма критерии, които да бъдат одобрени във всеки един момент от родителското съсловие.

При по-голям брой кандидатстващи от една група и равен брой точки от допълнителните условия една от възможностите е използването на жребий. Това за мен е единственият недискриминационен критерий.

Проблемът с критериите е, че в тяхно лице самите родители виждат правила, които трябва да спазват. Те от своя страна не желаят да се съобразяват с тях и винаги започват да им се противопоставят.

Със сегашната заповед за прием в първи клас имаме поредица от правила, които са поставили всички хора на равни условия по отношение на признака на уседналост. Той е бил водещ в продължение на много години и в момента отново се явява такъв.

Идеята на новите промени е да направим отново търсени не само тези 20 училища, а да има равни стандарти на образованието във всички.

– Една от основните причини критерият за месторабота да отпадне бяха честити злоупотреби. Смятате ли, че тази година те ще бъдат по-малко?

– Надявам се тази година да има намаляване на злоупотребите от страна на родителите. В самото заявление е записано, че те носят отговорност за достоверността на подадените данни.

Не смятам, че местоработата е важен критерий, защото тя търпи леки промени, докато местоживеенето е по-трайна величина и не всеки сменя адреса си на една или три години. Използването на удостоверение от районните администрации за доказване е като допълнителна гаранция и подкрепа на данните, които се вписват.

Жребият е единственият недискриминационен критерий за прием в 1-ви клас

 

– Тази седмица започна подаването на заявления за прием в първи клас. Как се развива кампанията в 119-о, ще има ли недостиг на места?

– По план ще приемем 120 първолаци в 5 паралелки, като и тази година очакваме да имаме между 300 и 500 заявления. Ако се стигне до жребий, организацията ще сериозна. Ще присъства и нотариус, училищното настоятелство и вероятно ще поканя всички родители, чиито деца има вероятност да бъдат изтеглени. Винаги сме се старали да има пълна прозрачност и да няма данни за съмнения у родителите.

– Очаквате ли преписване на матурите тази година? Какви други мерки са необходими, за да се предотврати тази практика?

– Няма да има промяна в мерките тази година. Ще има видеонаблюдение, камерите вече са изпробвани и работят. Квесторите се явяват най-важният фактор за провеждане на матурите. Те ще имат грижата за опазването на реда в стаите.

Модулният вариант, който се използва за втора година, не предоставя възможността за преписване, тъй като времето е регламентирано и не е позволено излизане по време на съответния модул.

– Относно проблема с тежките раници, ще има ли шкафчета във 119-о за всички ученици?

– При нас са осигурени такива от няколко години насам, но нещо, което образователното министерство направи миналия месец, е осигуряване на електронни кодове за достъп до pdf формат на учениците, което допълнително олекоти раниците. Децата имат всичко необходимо във тях.

– Смятате ли, че електронните учебници ще подобрят учебния процес?

– Електронните учебници са с един и същ формат като хартиените. Тези варианти далеч не са на електронните учебници, които биха позволили качествено, интересно и ползотворно изучаване. Един такъв учебник трябва да бъде изпълнен с много препратки, анимации. Това са неща, които ще накарат децата да работят. Сега в средата на учебната година се дава допълнителна възможност на децата от 1-ви до 7-и клас да ползват електронни учебници.

С порастването на ученика се губи комуникацията между учителя и родителя

 

– Според вас налице ли е добра комуникация между родителите и учителите в училище?

– През последните години добрата комуникация губи своето добро качество. В началния етап на обучение връзката между родителя и учителя е много динамична и ефективна. Проблемът е, че в колкото по-нагорен етап отива едно дете, толкова по-трудна става комуникацията. Понякога тя е само когато родителят бъде поканен на родителска среща.

– Стъпка напред ли са електронните дневници за подобряването на комуникацията?

– Въвеждането на електронните дневници от тази година има голяма роля за бързата информираност на родителите на съответното дете. Те не могат да заместят добрата лична комуникация, но са добро средство за бързо информиране на родителя за действията на едно дете, или за различни проблеми, свързани с него. Онлайн дневниците осигуряват бързо осведомяване за забележки, оценки, домашни.

От своя страна ние правим всичко, което да гарантира информираността на родителя. Оттук нататък неговата роля е да бъде част от образователната система.

– Има ли ответна реакция от родителите, търсят ли повече класните ръководители?

– Обикновено когато бъдат поканени, родителите винаги са откликвали. С времето обаче се наблюдава взаимно отдалечаване на общата посещаемост. Ние имаме 1600 ученици и от тях 1400 родители са с регистрации в електронния дневник. Това означава, че информираността е налице.

– Има ли случаи на агресия и насилие в училище и как процедирате, ако научите за такъв?

– Няма училище, в което да няма различни форми на агресия. Това, което ние сме направили, е да имаме много мероприятия, в които да включим всички ученици. Имаме постоянно различни инициативи, които да осигурят участието на различни класове.

Това, което правим, когато констатираме наличие на агресия, е разговор с родител, педагогически съветници и психолози. Тези разговори са свързани с изговаряне на причините, които са довели до агресията. Следват и разговор с класния ръководител и учителя. Идеята е да се обединят усилията на двете страни – на жертвата и причинителя на агресията, в общи теми, с които да се прекрати случая на агресия или поне да намалее напрежението. В нашето училище имаме кутия за сигнали на агресия, която е много добра връзка за всеки един случай.

– Само деца ли са потърпевши от агресия, или има и учители?

– За съжаление, има и учители, които страдат от упреци от страна на учениците. Все пак при нас агресията не е в този голям формат, в който присъства на много други места. Има отделни случаи на деца, които имат различни поведенчески проблеми, но не и чести случаи на агресия.

Източник: www.monitor.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top