В столичния театър „Театро“ на ул. „Върбица“ 12 се проведе традиционният украински училищен празник „Последен звънец на годината“, който ознаменува приключването на учебната година. В украинския образователен център в София се обучават 150 деца на възраст между 6 и 18 години.
„От самото начало целим да подпомагаме хората, които са избягали, търсейки подслон в България“, казва Йоана Бенщук – румънка, която живее от две десетилетия в България, но още в първите дни на войната става част от от Фондация „Ситуационен център „Отворени врати“.
Според Йоана най-голямата трудност, с която украинските семейства трябва да се справят ежедневно, е несигурността, защото никой не е бил подготвен за тази ситуация. Най-голямата помощ, от която хората, разселени заради войната в Украйна имат нужда, е дълбоко разбиране и съчувствие, смята тя.
„Мина една година от началото на войната. Много хора са забравили, че тази война съществува. Хората са тук не защото им харесва, а защото нямат друг избор.“
Учителката Марина Митева е таврийска българка от Мелитопол, Запорожка област.
„Много беше тежко да останем да живеем там“, споделя тя. „Ние сме в България не за първи път. Аз съм председател на българско дружество и директор на българско неделно училище в Мелитопол. Не всички хора разбират какво става там, при нас. Никога не искам тук да дойде война. Това е много страшно. Животът на бежанеца е много тежък. Тук живеем под мирно небе, но всеки ден мислим за своите роднини. Цяла Украйна живее под бомби и аларми.“
Директорката Татяна Савова посочва, че най-голямата трудност в момента е финансовата несигурност.
„Проектът вече свършва. Сега търсим спонсори, някой да помогне да продължи да съществува това училище.“
На БНР гостуваха ученичките Ярослава Парамей, Арина Бородей, Марта Стоянова и учителката Любов Енчева.
„Всички учители са Украйна, от различни градове. Не всички владеят български. И децата са различни. Опитахме се да се почувстват като в своите училища и едновременно да се социализират тук. Които няма къде да се върнат и ще останат тук, да им бъде по-лесно да се вливат в българските училища. Усещаше се как децата искат да се върнат, но тук, постепенно, благодарение на топлото посрещане, много беше трудно да се открие такова училище, но го направиха“, разказва учителката Любов Енчева в предаването „Хоризонт до обед“. Нейните предци са от преселилите се от Бесарабия в Таврия българи. Тя мечтае „всичко да свърши“ и всички да се върнат в свободна Украйна, за да продължат живота си там.
Марта Стоянова също е от Одеса. Завършила е седми клас. Харесва тукашното украинско училище, защото е учила едновременно български и предметите си по украинската програма. Споделя, че в образователния хъб се е чувствала като вкъщи.
„Трудно е, когато бягаш от война и се намираш в друга държава. Ти искаш да учиш в безопасност на своя роден език. Това е много важно за нас.“
Арина Бородей е в пети клас. Идва от Мелитопол. Иска да се върне у дома и тъгува за роднините си. Ярослава Парамей е завършила трети клас. Тя е от Одеса и мечтае да се върне в Украйна, войната да свърши и да види любимото си кученце.
