Министерството на образованието обмисля идеята за някои специалности бакалавърска степен да се получава само за три години. Това е публикувано в проекта на Стратегия за висшето образование на сайта на МОН, но идеята отдавна се обсъжда и от Европейската комисия. Към този момент бакалавър се става за 4 години.
Стратегията се фокусира над силните и слабите страни на висшето ни образование. В нея се коментира, че една от слабостите е, че в момента има прекалено много вузове – от началото на демокрацията са открити 15 частни, а голяма част от държавните са разширили приема си в специалности, за които нямат добре подготвени преподаватели. Трябва да се намери механизъм, по който да се закриват университети, в които няма достатъчно много кандидати. Отбелязано е и, че трябва да се позволи да влязат преподаватели от бизнеса, както и да се разреши на фирмите да финансират научно-приложни изследвания, които в момента не е приложимо за някои програми.
В стратегията се казва също, че младите хора не намират причини да станат преподаватели и в момента хората над 60 години са около 23 на сто от преподавателския състав. В основата на това е заплащането. Отбелязана е липсата на наши университети на водещи места в международните класации, както и фактът, че много от преподавателите не знаят добре чужди езици и поради това не могат да участват в програми, които привличат чуждестранни студенти за дистанционно обучение. Според стратегията незнанието на езици и непознаването на компютърни технологии е в основата на това университетите ни да не бъдат международно конкурентни.
Предвижда се промяна в начина на акредитиране на университетите, която да опрости и улесни този процес, като тук е включено прословутото „премахване на „хвърковати чети“ – тоест един преподавател да акредитира само един университет“. То се предлага от няколко поредни правителства, но никога не среща подкрепа в пленарна зала. Записано е повсеместно въвеждане на онлайн обучение с гъвкави програми според индивидуалните потребности на студента.
