Начало » България » Големият срив в качеството на висшето образование идва от това, че приемаме всички

Големият срив в качеството на висшето образование идва от това, че приемаме всички

  • bobi
  • 12 Ное. 2018
  •  Коментарите са изключени за Големият срив в качеството на висшето образование идва от това, че приемаме всички

Според ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков държавата трябва да продължи да намалява субсидирания прием на студенти в университетите. „Дневник“ разговаря с проф. Герджиков за бъдещите реформи в управлението на университетите, за заплащането на преподавателите и за идеята най-старото висше училище у нас да разкрие филиал в Бургас.

При положение че в последните години местата в университетите са повече от кандидатите и има надпревара за студенти, ще успеете ли да наберете студенти в новия филиал в Бургас, който Софийският университет възнамерява да разкрие?

– Не зная. Съветът на ректорите от няколко години осъзнава необходимостта да се спре разкриването на филиали и специалности в направления, които не са традиционни за университетите, и затова гласува да се въведе мораториум върху разкриването на специалности в нови направления и на филиали. Аз самият подкрепих това гласуване. Мораториумът вероятно ще залегне в измененията на закона за висше образование, които се подготвят в момента. При гласуването някои от ректорите отбелязаха, че това не е съвсем справедливо, защото се забранява разкриването на нови филиали, но не се премахват съществуващите, поради което се оказва, че университетите, които вече са разкрили филиали, ги запазват, а тези, които не са, няма да имат право.

В случай че някой малък университет без капацитет вече е разкрил такова звено, ще има филиал; в случай че някой голям университет не е разкрил – той няма да има филиал. Поради това колегите ми настояха да се направи опит за разкриване на такъв филиал в Бургас – след като кметът на града сам предлага това, очевидно регионът има нужда. Затова наши колеги от няколко факултета са откликнали на тази молба.

В Съвета на ректорите гласувах срещу разкриването на нови филиали, а при гласуването за филиал на Софийския университет в Бургас се въздържах. Но не мога да възразя срещу аргумента защо малък университет без капацитет има филиал и ние не го закриваме, а сега ще въведем мораториум, включително и за големи университети с капацитет.

Нужно ли е тогава държавата да закрие неефективните филиали на университетите?

– Може би думата не е неефективни, но според мен и с филиалите трябва да се подходи както със специалности и професионалните направления. По начина, по който се ограничава броят на приеманите студенти в направления с ниско качество според комплексната оценка на Министерския съвет, трябва да се ограничи и в такива филиали, докато накрая се види, че те просто не трябва да съществуват.

От няколко години държавата намалява субсидирания от бюджета прием на студенти, но все още в университетите има места и след четвърто класиране.

– В университетите в страната имаше 70 хил. места, когато завършващите бяха 110 хил. После завършващите паднаха наполовина, а броят на местата в университетите оставаше същият. Преди три-четири години Министерството на образованието и науката (МОН) започна тази изключително правилна политика на намаляване на местата, където качеството е по-ниско. То се измерва ежегодно.

Сега нещата са доста по-добри от преди, но все още не сме достигнали желаната цел. Предполагам, че са нужни още три години, за да сведем броя на местата до такова число, че кандидатите да са поне двама за едно място. Това е възможно и е нужно, защото най-големият срив в качеството на висшето образование идва от това, че приемаме всички поради големия брой места и малкия брой кандидати. Трябва да стане обратното.

Тоест според вас не са необходими други мерки освен поетапно намаляване на приема.

– Това е най-важната мярка, надявам се МОН да продължи да я прилага въпреки трудностите и съпротивата.

Кои според вас са другите причини за лошото качество на висшето образование? Освен тази, че университетите приемат всички кандидати.

– Има много причини и не знам дали можем да ги изброим в едно интервю. Най-сериозната е тази, която споменах, тъй като масовизацията доведе до срив още през 90-те години. А при намаляването заради демографската криза на броя на кандидатите нещата станаха още по-тежки. Приемаме всички, поради което качеството пада още на входа. Но има много други причини. Някои от тях са материални – при липса на оборудване, при липса на средства за възнаграждения очевидно качеството няма да е високо. Всеки, които желае да работи със сериозно оборудване, например в природните науки, ще отиде в чужбина, защото тук невинаги можем да му го предложим.

Сериозна причина е ниската публикационна активност в сериозни научни списания на повечето университети, а също и в хуманитарните и социалните науки във всички университети. Има и методически проблеми – в някои от случаите става дума за остарели форми на преподаване. Надявам се, че Софийският университет е този, който най-често модернизира начините на преподаване. Но има и много други причини.

Ваши колеги искат в проектобюджета за 2019 г. да има повече средства за увеличение на заплатите на преподавателите. Софийският университет споделя ли това искане?

– Това е безспорно. Нужни са допълнителни средства за висше образование – не само за увеличаване на възнагражденията, които са по-ниски от тези на завършващите студенти. Когато завършиш Софийския университет, започваш работа със средна стартова заплата, по-висока от тази на професор с 30 години стаж. Това не е нормално. В същото време са необходими средства за апаратура, инфраструктура и оборудване, защото много от науките не могат да функционират без това – без такива условия не можем нито да правим научни изследвания, нито да предложим качествено образование.

В същото време обаче разбирам позицията на министъра на финансите, че не могат да се увеличават средствата в една система, която не е реформирана. През последните години ние реформираме системата – първо, субсидията вече не е само според броя на студентите, но и според качеството; второ, намаляваме местата. Виждайки тази реформа, министърът на финансите е предложил увеличение на бюджета за образование за следващата година с 10%.

Това са 40 млн. лева, които не са никак малко за тази система. Те, разбира се, са недостатъчни – смятам, че за висше образование трябва да се отделят три пъти повече пари, но виждам, че той изпълни ангажимента си, когато започна реформата, държавата да започне да дава повече средства. Надявам се, че този ангажимент ще продължи и занапред. Тогава ще се случи това, което вече започва да се случва – средства ще се увеличават за системата, но не за всички поравно.

Университетите с високо качество в дадено професионално направление ще бъдат стимулирани все повече, а тези, които дават ниско качество, няма да бъдат. Това вече се видя тази година. Подходът е много добър и ще реформира цялата система, но за съжаление ще е много тежко за някои университети, в които цели направления и дори факултети няма да могат да функционират. Това в един малък университет се превръща в социален проблем.

В един момент, когато се закрие специалност заради ниско качество и след намален прием, това ще е добре за системата, но хората, които преподават там, ще трябва да си търсят работа в друг университет. Това е тежък социален проблем и от три години повтаряме, че трябва да се помисли по този въпрос – дали ще направим една карта на специалностите във всички университети в страната, така че тези хора да могат да се прехвърлят от един в друг с по-високо качество, ако отговарят на дадени изисквания, или ще подготвим някакви социални пакети, с които да ги компенсираме, че ще загубят работата си.

Министърът на образованието и науката иска ректорите да подписват договор за управление с него, в който ще се задължават университетите да изпълняват обществено значими задачи.

– Това е възможно. Не знам дали точно това е подходът, но някаква отговорност на ректорите пред държавата трябва да има. Защото, ако един ректор не изпълнява програмата, с която е бил избран, в момента само Общото събрание на университета може да го санкционира. И обратно, ако той си изпълнява програмата, но Общото събрание реши, че не го харесва, може да го смени.

В единия случай той не я изпълнява, но остава, понеже Общото събрание по някаква причина го поддържа, а в другия случай той реформира университета и го води напред, но събранието решава, че не го харесва и го сменя. Това се опитва да предотврати министърът – досега не е намерена най-добрата правна форма, подозирам, че може и да не се намери, но аз подкрепям това. Мисля, че така трябва да бъде. Трябва да има някакъв начин да има отчетност и пред министерството, което в случая представлява обществения интерес.

Нужни ли са повече правомощия на ректорите за сметка на колективните органи на управление? Тоест някаква форма на по-голяма самостоятелност при вземането на решения.

– Не знам. От една страна, когато един ректор е подготвил подходяща програма, бил е избран и след това се опитва да я изпълнява, но някой от колективните органи на управление – най-често Академичният съвет, спъва това с гласуването си, тогава очевидно той не е виновен, че не изпълнява тази програма.

От друга страна, прехвърлянето на правомощия от Академичния съвет към ректора също не е безопасно. Затова съм раздвоен и не мога да кажа как трябва да се постъпи. Не е редно Общото събрание да избере кандидат за ректор въз основа на една платформа, която след това той да не може да изпълни заради това, че Академичният съвет гласува срещу отделни нейни точки. От друга страна, да се отнемат правомощия от колективния орган и се дадат на ректора, ми се струва опасно.

Коментираните сега промени вероятно ще засягат университетите, но не и академиите. Нужна ли е намеса в тяхната автономия на фона на скандалите в Българската академия на науките (БАН) заради отделянето на института по метеорология?

– Не мога да преценя. Софийският университет е традиционен партньор на БАН. С едно изключение, във всички центрове за върхови постижения и центрове за компетентности ние сме партньори. Това партньорство започна от долу нагоре, нашите колеги работят непрекъснато заедно. БАН има сериозен потенциал. Не мога да давам съвети как е най-добре да се реформира.

Държавата иска квота за млади учени в ръководните органи на университетите и вече отпуска пари за допълнителни възнаграждения за тях, за да бъдат стимулирани да останат в университетите.

– Подкрепям и двете мерки. Първо, трябват повече средства за млади учени, включително за възнаграждения, защото те са два пъти по-ниски от средната заплата на студента, завършил току-що Софийския университет и започващ друга работа. Това отблъсква от академична кариера. Още по-съгласен съм за другото.

Поне от 20 години питам защо в Общото събрание на университетите по закон 70% са хабилитирани, 15% са студенти, а за нехабилитираните остават между 0 и 15%, което обикновено значи 5 или 10% от събранието, макар че обикновено нехабилитираните преподаватели са половината от академичния състав. Това е единствената група, която не е представена достатъчно в Общото събрание. Трябва да се увеличи квотата на нехабилитираните преподаватели.

Какво предвижда новата концепция на студентската телевизия „Алма матер“?

– Концепцията бе приета от Управителния съвет на телевизията; в нея няма нищо изненадващо и особено ново. По-важното е как тя ще се изпълнява, защото добрите намерения са едно, а изпълнението – друго.

Кой ще я изпълнява? За временно изпълняващ длъжността директор бе назначен актьорът Башар Рахал.

– Той остава директор на телевизията. Не сме обявявали конкурс, въпреки че концепцията е готова и приета от Управителния съвет. Не съм и сигурен, че директорът трябва да бъде на постоянен трудов договор. По-скоро си представям нещо като договор за управление. За мен истинският проблем е дали ще намерим средствата, защото имаме много мащабни идеи.

Започваме в цялата страна подбор на студенти, които да станат водещи, сценаристи, режисьори и продуценти на предавания, за да превърнем телевизията в национална. Целта ни е студентите да правят тази телевизия, тя да бъде студентска телевизия. Като прибавим и това, че една академична, студентска телевизия ще бъде не само оригинална и новаторска, а и независима от политически и икономически интереси, ми се струва, че тя ще привлече голяма аудитория и не може да не успее.

Източник: https://www.dnevnik.bg

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top