
Вредите от ранното пенсиониране за учителите са, че от една страна получават срочно по-ниска пенсия, а от друга се лишават завинаги от добавката, която формират с вноски в учителския пенсионен фонд.
Учителите сега са изправени пред избора – или ранно пенсиониране, или ползване на УПФ като това решение може да се взема и от техния работодател, твърдят от синдикат „Образование“.
Затова те искат да бъдат прекратени част от негативите на ранното пенсиониране на учители и директори. Така те сами ще решават кога искат да се пенсионират, за да не се лишават от добавка в размер на 0.33% за всеки месец вноска в пенсионния фонд на учителите.
Добавката се взима от Учителския пенсионен фонд, създаден през 1997 година с участието на КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Работодателите на учители и директори внасят задължително осигурителна вноска в размер на 4.3% към професионалния фонд.

Тя може да се ползва при пенсиониране при учителите 3 години по-рано от възрастта и стажа за трета категория труд.
Жените вече трябва да имат 35 години и 10 месеца осигурителен стаж, а мъжете – 38 години и 10 месеца.
През 2020 г. учителите придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 6 месеца от жените и 61 години и 3 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

„Вредата нямаше да е пълна, ако не се прибавяше и лишаване на учители и директори от добавката от учителския пенсионен фонд, която според чл. 69в, ал.3 е 0.33% за всеки месец вноска, след придобиване на право на ранно пенсиониране“, пишат от синдикат „Образование“.
Т
ези промени не решават цялостно проблема – ако дори по собствено желание учители и директори се пенсионират по-рано, НОИ ги лишава пожизнено от добавката, за която са плащали.Затова и учителският пенсионен фонд е най-богатият пенсионен фонд в България поради ниската си ликвидност, пишат от браншовата организация.
Така ранното пенсиониране ще получи важен компенсаторен механизъм към учителската професия.