fbpx
Начало » България » Войната по пътищата продължава… Защо?

Войната по пътищата продължава… Защо?

  • bobi
  • 18 юни 2019
  •  Коментарите са изключени за Войната по пътищата продължава… Защо?

Поредната катастрофа. Поредните новини. Изчитаме ги. Цъкаме с език, че нещата не се оправят и пускаме филм. Или гледаме новините – поредната катастрофа, отпиваме от виното и продължаваме с вечерните ангажименти.

Всичко го приемаме вече някак за нормално. Пием вино и вечеряме, докато ни съобщават тъжната вест. Няма какво да направим, казваме си ние и вдигаме рамене. А може би сме и прави, защото някои хора наистина карат предпазливо. Карат внимателно, но понякога и това не е достатъчно. Не се знае човекът срещу теб как кара и отново не си предпазен.

Информационни кампании има много. Да кажем, че кампании няма – ще излъжем себе си. И телевизионни кампании имаше през годините, и мобилните оператори имаха стотици кампании, и билбордове и популярни лица ни казват да караме внимателно. Дори като се качим в колата, нашите приятели винаги завършват с „карай внимателно“.

Но изпълняваме ли го? Не забелязвам такава тенденции. Ако започна с шофирането в големите градове – визирам София – то е ужасно. Ако има големи задръствания, хората се изнервят и започват да карат с бясна скорост в бус лентата или по трамвайната линия – и двете опасни места. Карат и ако ги засече някой друг „джигит“ решил да кара и той там – катастрофата е в кърпа вързана. Други решават, че могат да надхитрят задръстването. Сякаш тези в задръстването сме някакви глупаци, дето просто ей така си седят. Затова тези джигити решават да минат по малките улички – профучават бясно. Бързат да минават по уличката преди другите. Дори не си дават сметката, че някой може да реши да пресича – дете, възрастен, куче, котка. Каквото и да е. Как да отреагираш в малка уличка, когато някой излезе, а ти караш в нея с 60 например?

Другият вариант е да няма задръствания. Говоря вечерно време. Тогава пък някак душата ти се отпуска. Цял ден си бил в задръствания, писнало ти е да караш с 20 и само вечер е моментът, в който можеш да профучиш със 120 и да стигнеш за 10 минути до мястото, дето искаш. Обаче вечерите хората също излизат – излизат на разходка, излизат до магазина, до аптеката, до приятели. И те пресичат улицата. Всички пресичаме улици. Как ще спреш със 120? Не се спира, да…

Третият вариант са нощните гонки. Да, те продължават да съществуват. И то в големи количества. Най-много коли се събират на околовръсното на София. Събират се и тъй като няма светофари, започва една гонка и едно „дърпане“ с колите. Да, обаче по това време има и хора, които просто се прибират. И те стават пречка на „състезанието“ и започва едно изпреварване…  Нека не навлизаме в подробности, че тези гонки са между млади хора – първо неопитни в шофирането и второ – в повечето случаи със стари коли над 10 годишни. Сложили една-две придобики в двигателя и си представят, че сядат в Наскар. А тя колата цялата тропа и плаче за сервиз.

Това са само градските проблеми. Извън града – проблемите са още повече. Бойко хубаво прави магистрали, обаче магистралите са за да стигнеш по-бързо до морето, а не да стигнеш най-бързо до морето. Правило ми е впечатление, че с колкото и километра да карам по магистралата постоянно ме задминават коли и присветват отзад. Някои хора вдигат 200 на околовръсното в София, камо ли по магистралата. Там наистина 1 грешка е фатална. С 200 км няма да успеят да те познаят. Проблемът е, че не си сам на пътя – жертваш живота и на много други хора.

Не знам дали това е до манталитет или до друго, но катастрофи постоянно има. И не говоря за леки удари по колата на паркинги, говоря за свирепи катастрофи с жертви. Ежедневно има. Ако намалим скоростта, жертвите също се намалеят.

Сега го смятам – до морето за 350 км. Ако карам със 130 км (която е скоростта позволена на магистрала) и да сметнем, че има коли и не мога да поддържам тази скорост постоянно, ще стигна за 3 часа до морето горе-долу. Плюс-минус 30 минути. Ако караш с 200 – ще стигнеш за 2 часа, защото отново ще има коли, които те забавят. Разликата е 1 час максимум. Понякога и по-малко. Чудя се заслужава ли си за 1 час да жертваш живота си, който е уникален. Животът на хората в колата. Животът на хората по пътя. За 1 час, човече. Да не говорим и за напрежението, което те обзема, като караш с 200. Постоянно има коли пред теб – постоянно спираш, задминаваш, ускоряваш, намаляваш – няма спокойствие, няма отпускане, докато караш. Хората ще кажат, че точно в това в удоволствието – да ускоряваш, да натискаш спирачки – да караш състезателно. Но удоволствието да караш състезателно е да отидеш на картинг и наистина да се състезаваш. Защото ние не се състезаваме с теб. Просто искаме да стигнем живи и здрави до морето. Моля те, уважи нашето решение.

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top