Въпросът важи както за учителите по различни предмети, така и за преподавателите по „Информационни технологии“.
Преобладаващото впечатление е, че учителите, особено от по-възрастните поколения, се справят с технологиите по-зле от учениците и от най-младите си колеги. Вторачването в технологичните новости като едва ли не първостепенна цел и добродетел в образованието обаче неизбежно води до крайни и дискриминиращи твърдения. Важно е да се каже, че в образованието технологиите са средство, а не цел (с изключение, разбира се, при специализираното обучение).
Кои са реалистичните и ефективни начини преподавателите да не се чувстват изгубени в надпреварата с технологиите, а да ги овладяват и да ги използват в работата си разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ със Станислав Христов, мениджър Бизнес развитие в „Центъра за творческо обучение“, и с Десислава Тодорова, учителка във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в София, сертифициран гугъл треньор.
Ст. Христов: „Има учители, които се приемат като вечно губещи, но има и такива, които виждат в това шанс да надградят знанията и уменията си и с малко себеусъвършенстване, с малко допълнително усилие, нека да сме честни, то не става от само себе си това, успяват не само да наваксат, но и да изпреварят голяма част от световните лидери в това отношение… В България в момента близо 100 училища работят по модела „Едно към едно“, това означава, че всеки учител и всеки ученик разполагат с персонално устройство, преносим компютър, и работят проектобазирано, интердисциплинарно, развиват така наречените умения на ХХI век и по нищо не отстъпват на водещите образователни системи в света.“
Д. Тодорова: „Когато става въпрос за нещо ново, винаги има хора, които се притесняват дали ще се справят, дали ще наваксат. Аз мисля и наблюденията ми са, че притесненията в колегите ми ги има от гледна точка и на това, че учениците ни са по-интуитивни, когато става въпрос за технологии и мисля, че част от колегите имат това усещане, че сякаш изостават от самите ученици. Аз не мисля, че е така. Нашата задача на практика е да покажем на учениците как смислено могат да използват технологиите. Няма защо да се лъжем, голяма част от тях към момента ги използват за социални медии, за забавление… По-скоро колегите ми го приемат като поредното предизвикателство, с което трябва да се справят. Не можем да знаем всичко, не знаем всичко и затова говорим за учене през целия живот.“
