България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). За разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването регистрира сериозни спадове по всички показатели. Особено тревожен е резултатът при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.
PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Ниските български резултати сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование и според експерти ще имат пагубно отражение върху икономиката на страната.
Последното проучване PISA се фокусира върху четенето с разбиране, като математиката и природните науки са били с по-малка тежест при измерванията. Според данните 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.
Четенето е все по-трудно
Изследването установява доколко учениците могат да осмислят един текст, да боравят с абстракции, да различават факти от мнение и дали забелязват причинно-следствените връзки в него. Резултатите показват готовността им да се справят със сложни понятия и идеи, както и да мислят критично.
Според данните от PISA през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% – двойно над средното за държавите от ОИСР, в която членуват 36-те най-развити пазарни демокрации. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече от 3.6% до 2%. За сравнение – средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%.
Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС.
Изоставаме и в математиката
Понижение има и в резултатите по математика, макар и не толкова сериозно. Нараснал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни – от 42% до 44%, точно 20% над средното за ОИСР. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове, което е спад от 4.4% спрямо 2015 г. Средният дял за PISA 2019 г. е 11%. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.
Крах в природните науки
България се оказва рекордьор във влошаването на резултата си по природните науки. До 2015 г. те са традиционно най-силната сфера на представяне на българските ученици, но през 2018 г. нивото пада до най-ниската си точка от 2006 г. насам. В бележките на ОИСР за България се посочва, че става въпрос за „едно от най-големите влошавания през този кратък период (от 2015 насам) сред всички страни, участващи в PISA“. Всъщност това е второто най-голямо влошаване сред 79-те държави, като по-зле е само Грузия.
Докато през 2015 г. 37.8% от българските деветокласници са функционално неграмотни в природните науки, през 2018 г. делът им е скочил до 47%. Това се случва въпреки насочените усилия на МОН за профилиране към точните и природни науки, включително с повишен фокус върху научните извънкласни дейности. И по този показател България бие повече от двойно средното ниво на функционална научна неграмотност на страните, членуващи в ОИСР. Учениците в тази група не могат да правят дори най-прости заключения на научна основа.
Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада – от 2.9% до 2%.
Стабилно неравни с незначителни подобрения
PISA 2015 за пореден път показа и липса на социална мобилност при учениците и по-високо от средното неравенство при образователните резултати между децата на привилегированите и непривилегированите в обществото. 14% от разликата в резултатите по математика на учениците се обясняват със социално-икономически фактори, което е средният дял за проучването и е с 2% по-нисък спрямо 2015 г. Тази разлика е по-голяма в природните науки – 16% срещу средно 13%.
Заключенията за социалната неподвижност от 2015 г. обаче важат с пълна сила. При четенето разликата в средния резултат на непривилегированите ученици и тези с добър социално-икономически профил е 106 точки, доста повече от 89-те точки средна разлика в ОИСР. Резултатът в тази насока обаче се е подобрил от предишната PISA с фокус върху четенето от 2009 г., когато е бил 130 точки. Според изпълнителния директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова обаче разликата се дължи на това, че резултатите и при най-горния социално-икономически сегмент се влошават, докато тези на най-долния си остават непроменени.
Друг тревожен факт е, че 0% от непривилегированите ученици са били сред най-високо представящите се в четенето в България през 2018 г. Подобен резултат не дава много надежда за затваряне на ножицата на неравенството. Това обаче не значи, че българските ученици с по-добър социално-икономически профил се представят особено добре – само 6% от привилегированите са постигнали най-високите нива на четене при среден дял от 17% сред членуващите в ОИСР. Това означава, че нещо в образованието се чупи не само за най-бедните, а и в цялостното функциониране на системата.
Източник: https://www.capital.bg/
