Някои хора мислят, че има само един начин да се учи.
Съществуват различни видове обучение с много различни характеристики, пише bg.sainte-anastasie.org.
Психология и учене
Ученето се отнася до придобиването на знания, умения, ценности и нагласи. Ако този процес не съществуваше, човешките същества нямаше да могат да се приспособят към промените, които в ежедневието ни – никога не спират.
Психологията се интересува от това явление в продължение на няколко десетилетия и много автори са допринесли с ценни знания за това какво е и как се изгражда такова обучение. Иван Павлов, Джон Уотсън или Албърт Бандура са ясни примери за този подчертан интерес.
С течение на годините изследванията на много от тези изследователи ни позволиха да дешифрираме как работи нашата памет и как наблюдението или опитът влияят, когато става въпрос за изграждане на знания и промяна на начина ни на действие.
1. Имплицитно учене
Имплицитното учене се отнася до тип учене, което обикновено е непреднамерено учене и където ученикът не е наясно с това, което е научил. Резултатът от това обучение е автоматичното изпълнение на моторно поведение. Истината е, че много от нещата, които научаваме, се случват, без да ги осъзнаваме, като например говорене или ходене. Имплицитното учене е първото, което съществува и е от ключово значение за нашето оцеляване. Ние винаги се учим, без да осъзнаваме.
2. Изрично учене
Изричното учене се характеризира с намерението на учащия да учи и е наясно с това, което научава. Например, този вид обучение ни позволява да придобием информация за хора, места и обекти. Ето защо този начин на обучение изисква постоянно и селективно внимание на най-развитата област на нашия мозък, т.е. изисква активиране на префронталните дялове.
3. Асоциативно учене
Това е процес, при който индивидът научава връзката между двата стимула или стимула и поведението. Един от големите теоретици на този тип учене е Иван Павлов, който посвещава част от живота си на изучаването на класическата обусловеност, вид асоциативно учене.
4. Неасоциативно учене (привикване и чувствителност)
Неасоциативното учене е вид учене, което се основава на промяна в нашия отговор на стимул, който се представя непрекъснато и многократно.
Например. Когато някой живее близо до дискотека, първоначално може да се разстроите от шума. С течение на времето, след продължително излагане на този стимул, няма да забележите шумовото замърсяване, тъй като ще сте свикнали с шума.
В рамките на неасоциативното учене откриваме две явления: привикване и сенсибилизация.
5. Значително учене
Този тип обучение се характеризира с факта, че индивидът събира информацията, я избира, организира и установява отношения със знанията, които преди това са имали. С други думи, когато човек свързва новата информация с тази, която вече има.
6. Кооперативно учене
Кооперативното учене е вид учене, което позволява на всеки ученик да учи, но не само, но със своите съученици. Затова обикновено се провежда в класните стаи на много образователни центрове, а групите студенти обикновено не надвишават пет члена. Учителят е този, който формира групите и ги води, ръководи изпълнението и разпределя ролите и функциите.
7. Съвместно учене
Съвместното учене е подобно на съвместното обучение. Сега, първият се различава от втория в степента на свобода, с която групите се конституират и оперират. В този тип учене учители или педагози предлагат тема или проблем и учениците решават как да подходят.
8. Емоционално учене
Емоционалното учене означава да се научим да познаваме и управляваме емоциите по-ефективно. Това учене носи много ползи психически и психологически, защото то влияе положително на нашето благосъстояние, подобрява междуличностните отношения и насърчава личностното развитие.
9. Наблюдателно учене
Този тип учене е известен също като заместващо учене чрез имитация или моделиране и се основава на социална ситуация, в която участват най-малко две лица: моделът (човекът, от когото е научен) и субектът, който извършва наблюдението на споменатото поведение, и го научава.
10. Опитното учене
Опитното учене е ученето, което се случва в резултат на опита, както показва собственото му име. Това е много мощен начин за учене. Всъщност, когато говорим за грешки в обучението, ние говорим за обучението, създадено от самия опит. Опитът обаче може да има различни последици за всеки човек, защото не всеки ще възприема фактите по един и същи начин. Това, което ни води от простото преживяване към ученето, е саморефлексията.
11. Учене чрез откриване
Това обучение се отнася до активното учене, в който човекът вместо да изучава пасивно съдържанието, открива, свързва и пренарежда понятията, за да ги адаптира към своята познавателна схема. Един от най-големите теоретици на този тип учене е Джером Брунер.
12. Учене на паметта
Умното обучение означава да се научат и да се фиксират в паметта различни концепции, без да се разбере какво означават те, така че не изпълнява значим процес. Това е вид учене, което се извършва като механично и повтарящо се действие.
13. Рецептивно обучение
С този тип обучение, наречено рецептивно обучение, човек получава съдържанието, което трябва да се интернализира. Това е вид наложено, пасивно учене. В класната стая се случва, когато ученикът, главно поради обяснението на учителя, печатния материал или аудиовизуалната информация, трябва само да разбере съдържанието, за да го възпроизведе.
