Андрей Ковачев е български евродепутат. Той е член на Председателството на Европейския Парламент (Квестор), член на Комисия по външни работи и Подкомисия по правата на човека и член на Делегация за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония.
Г-н Ковачев, как решихте да се занимавате с политика, каква е Вашата история, за да стигнете до Европейския парламент?
Огромното разочарование от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в икономическа, ме мотивира и активно да се включа в политиката след като през 90-те години скачах по площадите. Включих се активно в гражданско сдружение „ГЕРБ“, още преди създаването на партията през 2006 г. Участвах в листата на ГЕРБ и на първите за България частични избори за Европейски парламент през 2007 г. Тогава не бях избран. Това се случи през 2009 г., когато имах и привилегията да оглавя българската делегация в групата на Европейската народна партия. През настоящия мандат бях избран за Член на Председателството на Европейския парламент.
Каква е работата на един евродепутат в Европейския парламент?
Членовете на Европейския парламент участват активно във формирането на политиките, важни както за България, така и за целия европейски континент. Според мен един добър евродепутат успява чрез средствата на дипломацията да превърне важните за хората от своя избирателен район теми в приоритети на своята политическа група, което им дава много по-голяма тежест на европейско ниво. В комисията по външна политика активно работя по интеграцията на български малцинства в Западните Балкани, и по точно Македония и Сърбия.
Вие сте един от най-големите професионалисти, когато се касае за въпроси свързани с Македония. Ще може ли да ни обясните от къде идва разделението на България с Македония и има ли въобще проблем между двете страни?
През мандата си винаги съм защитавал интересите на историческите български общности, останали по стечение на историческите обстоятелства извън пределите на страната – в Република Македония, Сърбия, Украйна, Молдова. Тези граждани с български произход и с българска идентичност – особено в някои държави – често се сблъскват с проблеми, защото открито заявяват своите български корени.
В ХХI век не можем да допуснем идеологии от миналото да разделят гражданите и да се гради нова национална идентичност за сметка на историческото и културното наследство на съседите. Този проблем е особено чувствителен в Република Македония, където дълги години официално общата ни историята се манипулираше за политически цели.
Много се радвам за постигнатия напредък в София при първото билатерално посещение зад граница на министър-председателя на Македония – Зоран Заев. Това че първата страна, която посещава е България, също е много добър знак. Отваряме нова страница в отношенията между България и Македония – в дух на добросъседство, разбирателство и с ясното съзнание за общите ни корени, история и европейско настояще и бъдеще. С новото правителство на Македония се надяваме раните от миналото да бъдат излекувани по пътя на европейската интеграция.
Често споделяте, че младите хора трябва да знаят истината за комунизма. Каква е истината?
За разлика от страни като Унгария, Чехия, Полша и Германия, за които се знае, че са оказали съпротива срещу натрапената от Съветския съюз комунистическа власт, за България дълго време бе възприето мнението, че е била послушен сателит на Москва. Това не отговаря на истината: у нас се вдига първата силна въоръжена съпротива срещу налагането на комунистическата диктатура. България дава много жертви. Тази ситуация продължава докъм края на 50-те години. Тогава комунистическият терор достига своя апогей: хиляди хора са убити през съд и присъда, а интелектуалният, икономическият и духовният елит на България е унищожен.
Опитвам се да дам гласност в Европа и европейските институции на българската борба срещу комунизма. Голяма част от нашето общество обаче също предпочита да забрави травмите от близкото минало, а не да ги осмисли и преодолее. Нужни са обективен прочит и честно преподаване на българската история от този трагичен период, ако сме отговорни към следващите български поколения. Аз съм изключително щастлив, че през последните години интересът към тази тема все повече се засилва и много нови изследвания за този период от близкото ни минало са достъпни за широката публика. За съжаление това не може да компенсира пропуснатите възможности по време на прехода за категорично скъсване с тоталитарното наследство и осъждане на престъпленията на комунистическия режим. Именно това позволи на голяма част от комунистическата номенклатура и агентура на ДС да запази своето влияние в различни сфери на обществените взаимоотношения и живот. Това влияние беше използвано, за да се прикрие причинно-следствената връзка между налагането на комунистическата диктатура и откъсването на България от естествения й път на развитие и изоставането ни от останалите европейски народи, което сега се опитваме да наваксаме с помощта на европейската солидарност. Настояще и бъдеще, зависимо от сенките на тоталитарното минало, не може да бъде добро. Българските учители и образователната система са призвани да гарантират преподаването на обективната историческа фактология на младите поколения.
През 2018 г. предстои Председателство на България на Съвета на ЕС. Ще обясните ли на достъпен език какво означава това и какви дивиденти носи за страната ни?
Съветът на Европейския съюз има ключова роля в законодателния процес на европейско ниво, защото в повечето случаи той действа като съзаконодателен орган заедно с Европейския парламент. Това означава, че европейски законодателен акт не може да стане факт без да получи одобрението на пряко избрания от гражданите Европейски парламент и на Съвета, където са представени държавите членки на Съюза. Всяка държава поема председателството за период от шест месеца по график, базиран на ротационна система. Председателството изпълнява важни функции: то определя политически приоритети, планира, организира и председателства заседанията на Съвета на ЕС, осигурява нормалното протичане на законодателния процес; представлява Съвета в отношенията с другите институции на ЕС и ЕС в международните отношения.
В рамките на преговорния процес председателстващата държава има привилегирован достъп до информация и възможност понякога да насочва нагласите на другите държави членки и на институциите. Също така при формулиране на програмата на Председателството тази държава може да зададе дневния ред на Съвета така, че да включи въпроси от национално или регионално значение.
Ясно е, че няма специалност „политик“ в университета, но според Вас каква специалност трябва да завърши човек, за да се занимава с политика?
Не смятам, че има точно определени специалности или предначертана академична кариера за тези, които искат да се занимават с политика. Образованието не е единствен фактор за това да станеш успешен политик: необходими са и определени личностни качества, нагласа и професионален опит.
Аз например завърших висше образование със специалност „Биология“ в Университета на Саарланд в Германия, но винаги съм се интересувал от обществено-политическия живот в нашата страна. Първият ми допир с Европейския парламент беше като стажант в края на 90-те години. Никога не съм си представял, че ще се върна в същата сграда само 10 години по-късно след като натрупах опит в сферата на международните икономически отношения.
Вярно е, че много политици са завършили специалности като право, икономика или бизнес, политология или международни отношения, но и всяка друга академична специалност не затваря вратите. Например г-жа Меркел, която е един от най-успешните европейски политици, е завършила физика. Извън образованието добър подход за тези, които искат да станат политици, е и участие в партийни или непартийни организации, в различни кампании и инициативи. Но пак повтарям: няма универсална академична кариера за всеки, имащ желание да стане политик, и моята собствена кариера е добър пример за това.
Бихте ли ни дали примери за млади и успешни лидери в Европа?
Европейски организации и инициативи често правят класации и селекции на най-обещаващите млади лидери на Европа, тези, от които се очаква да я поведат по пътя на просперитета и да защитават и разпространяват европейските ценности. Не трябва обаче да гледаме само такива класации, за да намерим примери за успешни млади лидери в Европа. Все повече гласоподаватели искат да видят нови лица. Примерите са много – Еманюел Макрон във Франция, Себастиян Курц в Австрия и др. По време на работата ми в Европейския парламент например често ми се случва да работя с изключително талантливи млади хора, които със сигурност ги очаква успешна кариера на върха в европейските институции.
Какво бихте посъветвали младежите, които имат желание да се развиват в сферата на политиката?
Солидното образование, комбинирано с професионален опит, богата обща култура и владеенето на чужди езици, е от основно значение. Според мен обаче се изискват и определена нагласа, мислене и поведение за изграждането на успешна политическа кариера. Трябват целеустременост и активно участие в социалния и политическия живот. Участието в партийни и непартийни организации, доброволчески и други дейности е добър подход да се помогне на българското общество, да се създадат полезни връзки и да се изгради солидна репутация. Много е важно да имате добра междуличностна комуникация и да сте приятен събеседник.
Съветът ми е: определете ценностите и идеалите, за които си заслужава да се борите, и търсете начини да ги защитите на практика. Работният ден на политика не е от 9 до 5: изискват се постоянна всеотдайност и неподправен интерес към това, с което се занимавате. Ако сте искрени в това, което правите и говорите, добрите резултати, успешната кариера и чуждото уважение ще дойдат сами.
Интервю на Борислав Борисов /Bobby/
