Церемонията по награждаването ще се състои в Стокхолм на 10 декември
Нобеловата награда за литература бе присъдена на 77-годишната американска поетеса и есесист Луиз Глюк.
„Нобеловата награда за литература за 2020 г. се присъжда на американската поетеса Луиз Глюк „за нейния безпогрешно разпознаваем поетичен глас, който с аскетична красота прави индивидуалното съществуване универсално“, се казва в официално изявление на Нобеловия комитет на Кралската шведска академия на науките.
Церемонията по награждаването ще се състои в Стокхолм на 10 декември, деня на смъртта на шведския предприемач и изобретател Алфред Нобел (1833-1896). Поради пандемията от коронавирус, това събитие ще се проведе онлайн.
Луиз Глук е родена през 1943 година в Ню Йорк и живее в Кембридж, щата Масачузетс.
Освен с литературните си занимания, тя е ангажирана и като професор по английски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът.
Луиз Глук прави своя дебют през 1968 година със стихосбирката „Firstborn“ /Първородна/ и бързо си спечелва репутацията на един от видните поети в съвременната американска литература.
Носител е на многобройни литературни награди, сред които наградата „Пулицър“ /1993/ и на Националната литературна награда на САЩ /2014/. През 2016 г. президентът Обама й връчва Националния медал за хуманитарни науки.
Глук е публикувала 12 стихосбирки и няколко тома есета и поезия. Всички те се отличават с търсенето на чистота в човешките отношения. Детството и семейният живот, отношенията между родителите и децата са теми, които заемат основно място в нейното творчество.
В поезията й нейният лиричен герои отправя взор към своите мечти и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си. И въпреки че Глук никога не отрича влиянието на нейната семейна среда върху творчеството й, тя не трябва да бъде разглеждана като дълбоко лична поетеса. Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се вдъхновява от митове и класически мотиви, присъстващи в повечето от творбите й. Тя се вслушва в гласовете на Персефона и на Евридика, на изоставените, на наказаните, на предадените. Това са маски за вътрешна промяна, които са толкова лични, колкото и общочовешки.
Глук изследва не само променливата съдба в живота ни, но тя е и поет на радикалната промяна и прераждането. При нея придвижването напред е съпроводено с дълбоко чувство на загуба, което при това не замъглява главната цел.
