– Как се става носител на “Златен Хипократ”, Айлин?
– Това е най-голямото признание, което съм получавала до момента. Определено носи в мен страшно много чувства, защото е символ на едни шест години и половина неуморен труд, безсънни нощи, упоритост, старание и най-вече последователност.
– Какво следва оттук нататък?
– Следва пътят на специализацията, избрала съм моята специалност ендокринология.
– Защо точно ендокринология?
– Смятам, че като ендокринолог бих била най-полезна на моите пациенти – по отношение на промяната в качеството на живот и на лечението на много заболявания. Това е моят път.
– Категорично в България. Колкото и стажове да съм провела в чужбина, в различни държави, смятам, че това е моето място, и искам да лекувам българските пациенти.
– В кои държави сте били на стаж и с какво се различава образованието на младите медици там?
– В Испания, Италия, Русия и Полша. Там е много хубаво, помогна ми това, че нямах езикова бариера, защото владея италиански, руски и испански. Знам, че там биха ме приели много добре. Но въпреки това съм сигурна, че искам да дам моята дан към България.
– Трябва ли да се промени българското здравеопазване?
– Трябва да се променят нагласите на пациентите към лекарите, трябва да имат повече доверие към нас, като, разбира се, ние трябва да го заслужим.
– Как ще го заслужите?
– А толкова учене не ви ли отне нещо?
– Не, нищо. Само ми дава и дори в моментите, когато съм се чувствала натоварена и напрегната преди изпит, веднага след него всичко се забравя. Тогава се отдавам на удовлетворение. Така че медицината винаги ми е давала много повече, отколкото съм предполагала.
– Колко време и отделяхте, оставаше ли ви за излизане с приятели например?
– Ученето е ежедневно, то не е само залягане над учебниците, то е редовно посещение на лекции, упражнения, изцяло присъствие не само тялом, но и духом. Има много интерактивни начини човек да учи, но най-вече е практиката с пациентите. Относно личния живот, смея да кажа, че много се грижа за него. Спортувам всеки ден по един час. Аз съм маратонец, участвала съм в над 10 маратона, ходя на народни танци и салса. Почти ежедневно се занимавам с това, защото и то е полезно за моето здраве.
Също така тази година ми предстои едно много важно събитие – моята сватба. С моя приятел сме близо 8 години заедно и той е до мен, преди да започна следването си. Сватбата ще е на символична дата – Деня на Съединението, 6 септември.
