fbpx
Начало » Без категория » Луис Ломели: За да бъде щастлив, човек се нуждае само от три неща – книга, възглавница и желание да пътува

Луис Ломели: За да бъде щастлив, човек се нуждае само от три неща – книга, възглавница и желание да пътува

  • bobi
  • 12 февр. 2024
  •  Коментарите са изключени за Луис Ломели: За да бъде щастлив, човек се нуждае само от три неща – книга, възглавница и желание да пътува

Г-н Ломели, разкажете ни накратко за историята, произхода, семейството и образованието си.

Роден съм в Мексико, мигрирах със семейството си в Калифорния, когато бях на 12 години. Горд съм, че съм мексиканец-американец. Приемам и уважавам еднакво и двете си култури. Най-голямото ми вдъхновение е моята майка. Нейната сила и убеденост в семейните ценности винаги са ме вдъхновявали да бъда най-добрата си версия. От малък винаги съм искал да опознавам света. След като завърших Калифорнийския университет в Дейвис с двойна специалност “Международни отношения“ и “Испански език“, реших за първи път да пътувам до Европа, като отделих за това два месеца. След това пътуване, което ми отвори очите, пътят ми се раздвои и в продължение на 10 години работих в няколко индустрии – корпоративната индустрия, недвижими имоти, мениджмънт, развитие на младежта и летни лагери. Живял съм в пет различни държави и съм посетил общо над 65 страни. Мотото ми е, че за да бъде щастлив, човек се нуждае само от три неща – книга, възглавница и желание да пътува.

Как решихте да дойдете в България и още по-важно – как решихте да останете и да живеете тук?

През 2009 година, след като вече имах успешна кариера, исках да направя нещо по-значимо. Исках да реализирам нещо смислено и да се отблагодаря на САЩ за всички страхотни възможности, които ми даде. Затова реших да кандидатствам като доброволец към правителствената организация Корпус на мира. През март 2010 година бях назначен за доброволец за две години и половина в Република Киргизстан. За съжаление, съдбата имаше други планове за мен. Поради държавен преврат само две седмици след пристигането ми в страната и етническо почистване четири месеца по-късно, бях принуден да се евакуирам и да се върна обратно в САЩ. Въпреки това исках да завърша започнатото. През март 2011 година пристигнах в България като доброволец на Корпуса на мира, където започна моята история и любов към България. По време на службата си, която продължи две години и половина, бях учител по английски език в гимназията в Горна Оряховица – Професионалната гимназия по електротехника и електроника „М. В. Ломоносов“. Допълнително, работих като ръководител на проекти в ромската организация “Амалипе“, където отговарях за два международни проекта. Също така бях учител по бизнес за едно лято в летния лагер на АУБГ и ръководител на лагера през следващото лято. През август 2013 година се завърнах в САЩ след приключване на службата си и отново бях в корпоративния свят. Усещах обаче, че в САЩ ми липсват две основни неща – спокойствие и качество на живот, затова и реших през януари 2017 година да се преместя за постоянно в България (където се чувствах истински щастлив и пълноценен). Тогава станах съосновател на първия американски международен летен лагер на Черно море – Camp Golden Gate.

Наставлявате и консултирате български зрелостници в процеса на кандидатстване в ТОП университети в САЩ. Как решихте да се заемете с тази доста трудна задача?

Наставничеството на ученици не е нещо, което съм планирал да правя умишлено. Менторството се случи по един поетичен и естествен начин. Когато бях учител в Горна Оряховица, четирима ученици ме питаха дали ще ги подкрепя в процеса на кандидатстване в университети и аз почувствах, че е правилно да го направя. Всички те попаднаха в големи университети в Европа и аз изпитах чувство на гордост и смирение, че съм успял да бъда част от техния път към висшето образование. След това през 2020 г. Георги, ученик от Софийската математическа гимназия, ме потърси, за да стана негов ментор и да го подкрепя да кандидатства в най-добрите американски университети. Неговата страст и решителност ме накараха да му помогна. Заедно, чрез моята неправителствена организация Vox Tua (организация за младежко развитие), създадохме общонационален масов проект, наречен „Проект Млад учен“, финансиран от посолството на САЩ – София. След като Георги постъпи в Харвард през 2021 г., много други ученици от СМГ се обърнаха към мен за помощ и оттогава не съм спирал да наставлявам и да провеждам проекти за социална отговорност с ученици от гимназията.

Как бихте описали процеса на кандидатстване? Кога е най-подходящото време за започване на подготовката? Кое е най-важното качество, което търсят най-добрите университети в САЩ?

Процесът на кандидатстване за прием в бакалавърска степен в най-добрите американски университети е меко казано едно голямо предизвикателство. Той изисква много работа и насоки от експерт. Комисията, отговорна за прием на студенти, търси изключителни ученици.  Те обикновено се оценяват по четири категории: академични постижения, допълнителни учебни програми, писма с препоръки  и лично изявление/мотивационно писмо или кратки отговори. Мисля, че най-доброто време да започнете да се подготвяте за този сериозен процес е в девети клас, точно както когато повечето американски ученици започват да се подготвят за колеж. Колкото по-рано, толкова по-добре. Смятам, че за попълването на заявлението/заявленията, учениците трябва да отделят три-четири месеца, за да създадат възможно най-добрите материали, които да представят тях и техния потенциал. Най-важните и основни качества, които университетите търсят, са високи академични постижения на международно ниво, ангажираност със социална отговорност, личностни качества, устрем и уникална лична история.

Как гледате на българските ученици, които кандидатстват в американски университети? Достатъчно добри ли са в академично отношение, достатъчно мотивирани ли са?

През последните три години, опитът ми като ментор е предимно с ученици от СМГ и един ученик от Американския колеж в София. Следователно мнението ми се основава само на тази специфична демографска група. Всичките ми ученици имаха силни академични постижения и солидна мотивация. Най-добрите университети в САЩ обаче търсят изключителен академичен профил. Да имаш SAT над 1500, перфектен успех в училище – 6,00 в повечето случаи не е достатъчно. Необходимо е също така да имате академичен изследователски опит (по-добре, ако е международен) или/и да имате златни или сребърни медали в конкретни признати международни състезания. Но дори това може да не е напълно достатъчно. От историческа гледна точка, в България редица ученици, които имат много златни медали в престижни международни състезания, не са били приети в най-добрите университети. Това, което е изключително важно решаващо за приема, е тяхното лично мотивационно писмо/кратки отговори. Тяхната лична история е от значение. Тези университети искат ученици с уникална гледна точка. Те искат ученик, който разбира собствената си история и може да внесе пълноценна перспектива в новата си общност. Освен това много ученици правят грешката почти да не се занимават с дейности за ангажиране на общността извън училището си или да правят твърде много такива, които нямат реална цел. Следователно, излизането от „балона“ (зоната на комфорт или училището) и ръководенето и изпълнението на смислени проекти в полза на общността е от ключово значение за успешното кандидатстване. За съжаление, много от българските гимназисти не са научени на този специфичен стил на писане, поради което им е много трудно да бъдат по-открити и да разкажат сбито, но искрено кои са. Обобщено, умението да “продадеш себе си“ е от основно значение за успешното кандидатстване и прием.

Бихте ли ни разказали накратко за вашата неправителствена организация Vox Tua?

Vox Tua ( на английски Your Voice) е неправителствена организация за развитие на младежта. Основах я в края на 2018 година. Мисията на Vox Tua е да ангажира, обучава, оправомощава, подкрепя и развива младежи, които да се застъпват за равенство, качество на живот, разнообразие и социално-икономически растеж в своите общности. От 2020 г. насам основният фокус на Vox Tua е да даде възможност на гимназисти да създават, ръководят и изпълняват свои проекти за социална отговорност. Такива проекти са „Проект за млад учен 1 и 2“ (от 2020-2022 г.), а понастоящем – проектът „Малките градинари“. Тези проекти са продукт на млади лидери, които се грижат за ангажираността на обществото. За мен е изключително важно аз и други НПО- та да подкрепяме и да предоставяме инструменти на новите поколения, за да имат възможност за социално въздействие в своето общество.

Можете ли да опишете лагера “Golden Gate Camp“ и да ни кажете какво го прави уникален?

Мисията на лагера “Golden Gate Camp” е да донесе на нашите лагерници преживяването на американския летен лагер. Той обещава да вдъхновява тийнейджърите да творят заедно, да си сътрудничат, да мислят нестандартно и да се учат един от друг, като отдават голямо значение на уважението в мултикултурна среда. Стреми се не само да предостави на учениците най-добрата интерактивна среда за учене, но и да се превърне в платформа, в която всеки свободно да развива собствения си глас, идеи и уникална гледна точка. Лагерът “Golden Gate” се провежда всяко лято на Черно море и в Нидерландия. В България работим от 2017 година, а в Нидерландия – от 2020 година. Нашият лагер е много разнообразен и се фокусира върху три основни дейности: интерактивни курсове сутрин (тези курсове не са фокусирани върху граматиката, а по-скоро върху уменията за живот и разговорния английски език), спортни и арт дейности следобед и тиймбилдинг дейности вечер. Това лято имахме над 120 ученици на възраст 10-18 години от над 11 държави.

Какви са вашите планове? Смятате ли да останете в България или ще продължите да изследвате света?

Живея живота си ден след ден. Винаги съм отворен за нови предизвикателства и възможности. Планирам да продължа да работя с ученици и всякакви нови проекти, които могат да имат положително въздействие върху обществото. Един от приоритетите ми в България е активността ми за повишаване културата на менторство сред младите хора. Вярвам, че сред новите поколения има толкова много талант, страст и устрем, и искам те да направят България по-приобщаваща среда. Искам да изясня нещо. Аз наставлявам тези ученици да учат в американски университети, защото вярвам, че всеки заслужава най-доброто образование и възможности, които може да получи. Това не означава, че искам те да останат в САЩ и да не се връщат. Напротив, искам те да се върнат и да направят България по-добро място за всички. Да предават култура, знания, житейски опит и да допринасят за икономическото и социалното развитие на България; страна, която ценя и считам за свой втори дом.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top