Във всяко кътче на света понякога хората псуват, както и в Индия – част от тях да засрамват жените. Сунил Джангал – индиец – вече е решил това да приключи и да сложи край на тази култура на ругатни.
В студения януарски следобед жени се събират на верандната на държавната детска градина в село Сарматла в северния индийски щат Харяна. Седейки с кръстосани крака на пода, младите жени нямат търпение да чуят словото на Сунил.
Има и много мъже, както и невръсни момчета, които също с неохота сядат и се присъединяват към групичката на жените. Има и няколко помощници на Сунил, които насърчават всеки да седне на предоставените столове.
„Моля, седнете, не се притеснявайте. Днешната програма е за гаали (псувни).“
Сунил Джаглан се изправя и започва с въпроса: „Моля, нека всеки вдигне ръка, ако поне веднъж е използвал ругатня, която назочава интимните части на тялото на майка, сестра или въобще жена?“
Хората се усмихват, започват да се подсмиват и се оглеждат кой ще вдигне ръка. Ясно е – всеки тук е използвал такива псувни. Тогава един мъж вдига ръка и казва „Всички тук сме използвали гаали, господине, това е нормално.“ След това посочва едно петгодишно дете и казва: „Дори това дете знае да произнася гаали.“
„Но правилно ли е?“
На този въпрос много от седящите жени реагираха остро, като питат защо се насочват към тяхното тяло обидите? И задават въпроса дали на това трябва да се учат децата.
Проблемът тук е доста глобален. Както знаем, всяка една нация има ругатни, но в Индия почти всички имат нещо много общо – те са свързани с жените и омраза към тях, подигравки или дори заплашващи.
Индийският наказателен кодекс имат една точка – 294. В нея можеш да бъдеш признат за виновен за неприлични действия, песни или думи на публично място и могат да те личат от свобода до три месеца. Но доста от хората по малките населени места не са запознати със закона.
Затова Сунил стартира неговият поход още от село Бибипур, където той израства. Следва прием в университет, изучва се и връща отново там, където са корените му, за да стане нещо като селски наместник (кмет) още през далечната 2010-та, та чак до днес.
„Използването на ругатни е доста често срещано в Индия. Аз също ги използвах дълго време в университета, но просто в един момент се замислих над буквалния им смисъл. Тогава разбрах колко много мразим жените.“
И така, през 2014-та година, водещ от множеството оплаквания от жените, Сунил сформира комисия за наблюдение и ограничаване на сексисткия език. Ако децата псуваха, родителите първо им се караха, а после хората ги изпращаха към окръжен служител, който предупреждаваше семействата, че рискуват да бъдат официално прогонени от селото.
Така се появява и фондацията Selfie With Daughter. Целта е да се спрат нецензурните думи и да няма никакви псувни. А ако има, да бъдат документирани и изпращани към съда.
И от тогава досега, Сунил обикаля от село на село, за да разпространява информацията, бързо намирайки подкрепа от жени, на които им е омръзнало да слушат тези сексистки обиди.
Така, малко след старта на фондация и първите разултати идват. Шест жени от Талода подават сигнал в полицията срещу четирима мъже заради ругатни. И така, мъжете понасят последствия – публични извинение на жените и писмени уверения, че повече няма да има неуважение към дамите.
„Тази кампания дава на жените увереност, че могат да се противопоставят срещу неправдата и всеки, които би хвърлил обиди към тях. Индия е патриархално общество и никой не е очаквал такава фондация да проработи, но ето – правдата малко по малко възтържествува.“
Жените в Индия нека да бъдат спокойни. Има кой да се грижи за тях!
