С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет „Васил Левски“, факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация „Еврика“ дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години.
Не се е променил много. Вече е реализирал своята детска мечта да бъде военнослужещ. Продължава да говори със самочувствие и радост за работата си, но към тях са се прибавили удовлетвореността и отговорността, както към преподавателите му, така и към тези, които идват след него и на които вече преподава наученото тук.
„За да може един човек да успее, най-важни са саможертвата, дисциплината и отдадеността“ – така ми каза при първата ни среща, на която сподели и надеждата си разработките му да намерят практическо приложение, „за да развиват българската икономика, защото това е един от най-важните аспекти на националната независимост“. Втората ни среща със ст. лейтенант Мирослав Димитров започва с въпрос за случилото се с него през изминалите 4 години.
