Каквото и да правиме и с каквото и да се мажеме, то ние остаряваме. И макар да е рано да говорим за старостта, когато животът тече с пълна сила, то не бива да подминаваме старостта. Често хората казват, че докато остареят има много време и не е сега момента да се говори и за това.
Няма нищо лошо да си визуализираме нещата и да покажем какви искаме да бъдем, дори и след много години. Защото, ако искаме да бъдем едни, то може би точно от днес градим основите на това, в което ще се превърнем. Повечето хора се страхуват от старостта. Но не всички се страхуват, че ще бъдат сбръчкани, побеляли или оплешивяли – или поне само малко. Стархуват се от това, че ежедневието може да ги убие. Честно казано не е чак толкова голям избора на това какво можеш да правиш, когато си остарял. Разбира се, че взимаме за пример един средностатистически пенсионер в България. Нека да се приготвим за по-лошото и да дойде по-доброто, отколкото обратното. Ежедневието би ви уморило на тази възраст.
И все пак има и една приятна българска действителност. Това е може би първото хубаво българско нещо за възрастни хота, което има в последните години по нашите ширини. Подчертаваме – години! Това хубаво българско нещо си има и име – „Софиянци“ и представлява вариететно шоу от пенсионери на възраст от 68 до 83 години. Поне това бяха най-старите и най-младите пенсионери, които са в шоуто. За тях животът тепърва предстоеше. Бабата, която беше на 77 години каза, че живее втора младост и не иска и да си помисля за смърт. Енергията в нея кипеше, а желанието и да се развива на сцената беше неописуемо. Дядо Койчо, който е на 83 години пък осъзнава на колко години е, но това не му тежи. Подвижен е, пъргав е и знае, че го очакват още много години. Определено не иска да се даде на смъртта. Не иска и да чуе за нея. Най-жизненият дядо е на 70 години. Той просто кипи – сякаш е на 20 години. С нови зъби е, в момента си има гадже, разделен е с жена си и дори спомена, че свалките не са му проблем. Не е важно какво прави в тази история дядото, а на колко се чувства и какъв иска да бъде живота му. В българската действителност още на 40 години човек е смачкан и не вижда как ще протече занапред живота му. Такъв пример са вашите съседи, които виждате всеки ден пред входа.Те са на възраст от 20 до 40 години целият им живот се състои в това да стоят на една пейка пред входа. Сутрин ставаш и те са там, вечер се прибираш и те продължават да са на същата пейка, в същата поза, да ядат същите семки, но друго пакетче и да пият същата бира, защото нямат пари за нова и се налага да я пият по малко. Така това продължава доста години и разбира се се изхранват от помощи, а най-известната им реплика е, че няма работа. А когато им предложиш да работят в супермаркета, защото си търсят хора или да пренасят кашончета, те те поглеждат изпитателно и казват, че са прекалено малко пари за прекалено много работа т.е. мързи ни да работим.
Ние сами определяме живота си и това какво ще ни се случи. Пред някои хора на 80 живота им тепърва започва, а на някои на 40 вече е свършил. Това може да се случи само в България. Както каза дядото – може да сме бедна държава, но все още работа има за всички и ако осилено търсиш, то ще изкарваш поне пари колкото да преживяваш и да купуваш на детето си по някоя близалка, чипс, зрънчо, а защо не и дрехи. Разбира се, че животът не е охолен, но е по-добре от помощи. Така би трябвало и тялото ти да се чувства добре, когато върши някаква работа, а не се заседяваш на едно място. Заседиш ли се после много трудно става движението.
Нашето време също ще дойде. Ще остареем и ще се пенсионираме. Надяваме се кръвта в нас още да кипи. Няма да го допуснем да се отпуснем и да се чудим какво да правим по цял ден. Това бавно ни убива без значение на колко години сме. А започне ли да ни убива, то трудно се измъкваме от тази спирала, на която края е черната дупка.
Почивайте, но с мярка. Защото нали знаете – колко малко сме живи и колко много ще бъдем умрели!
