Начало » Без категория » Арабка търси любов в България! Желаещи?

Арабка търси любов в България! Желаещи?

  • bobi
  • 10 ное. 2017
  •  Коментарите са изключени за Арабка търси любов в България! Желаещи?

Семейството играе основна роля при формиране на характера. Много често престъпници са имали лоша семейна среда, която е повлияла на психиката им. Редовно момичетата, които са определяни като „леки жени“, имат основен проблем от детството с бащата. Липсвала им е мъжката и силна бащина любов. При всички случаи е важно къде и с кого растем.

Пием чай с едно момиче. Симпатична е. Има специфични черти и добър изказ – личи си, че е отраснала в България, обаче не е българка. Арабка е – от Палестина. Живее в голямо семейство – с няколко сестри и братя. Не се учудвам. Една от особеностите при арабския свят е голямото семейство. Това е фундаментално правило и е вкоренено при Шериата, който е ислямския тъй наречен закон. Той се грижи за това какво е морално, законово и как трябва един вид човек да живее като мюсюлманин. Кратка вметка по темата е, че терористичните организации, като Ислямска държава, която вече е към своя край, се борят за Халифат. В Халифатът е заложен свят, който е населен само от мюсюлмани. Тези правила са диктувани от Шериата, който е интерпретация на Корана. Затова и повечето мюсюлмани, особено от Близкия Изток, са многодетни. В тях е заложено и „програмирано“ да се борят за един мюсюлмански свят. В този многодетен свят само на мюсюлмани семейството е най-важно и основно.

Нашата героиня не е по-различна – отдавна избягали от военната територия на Палестина, тя и нейното семейство се установяват в България. Живеят мирно и почтено. Образоват се, дори повече от останалите. Имат култура. Имат желание за развитие. Нашата героиня има всички качества, които може да се харесат на един образован човек, докато не стигнем до манталитет. Говорим за онзи вкоренен манталитет, който семейната среда ти предава.

Семейството е голямо и единно. Другите са вражески обекти. Затова се капсулира семейството. Пускат се корени в него. Бетонираш го. Нашата героиня макар и отдавна пълнолетна, не се отделя от семейството. Има вечерен час и не си позволява да прекара другаде вечерта. Ще кажете, че това е почтено и ще сте прави. Тук говорим за вината. Вината да си днес далеч от семейството, защото то е твоя дихателен орган. Не можеш да живееш и ден без тях. Говорим си за това, че макар и вече отдавна „жена за женене“ тя не си позволява нито веднъж да излезе вечерта навън. Така е възпитана. Страх е я от бащата. Страх я е от вкорененото неуважение към бащата, ако си позволиш своеволие. Тя и не иска да излиза. Вижда го за нередно. Излиза по светло. Вечерите се случват „пошлости“. Тя е продукт на семейната среда.

Готова е за сватба. Първо обаче сватбата, след това физическия контакт. Готова е да опознае човека без да бъдат гаджета. Просто ще си говорят. Може да се омъжи и за няколко седмици. Така са направили техните. Вярва в мъжа, който ще си говори няколко седмици с нея и ще и поиска ръката. Тогава вече би съжителства с мъж. Докато не се омъжи, никога няма да напусне семейната среда и да спи на друго място. Смята за нередно да заспи до мъж, който не и е съпруг. Не може дори да си го представи. Не го е правила. Няма и да го направи. Въпросът е кой ще бъде този мъж? Със сигурност трябва да е друг мюсюлманин на българска територия.

Внимаваш какво говориш пред нея. Особено, ако става дума за Палестина. Готова да се хвърли в бой и да брани своята държава до последно. Обича Палестина и мрази евреите. Те са тези, които са окупирали и са прокудили палестинците. Ненавижда ги. Макар, че никога не е била в Палестина, семейната среда я е научила да мрази евреите. Те са враг номер едно.

Кратката история е, че Израел и Палестина се борят за независима държава, като искат една и съща територия – Свещените земи и град Йерусалим. Палестинците твърдят, че са населявали тези земи през вековете, обаче ционисткото движение през 20 век решава да насели земите на Палестина и така избухват две войни – едната е през 1948-ма и втората през 1967-ма година. В края на крайщата Израел, подпомагани финансово от династия Ротшилд и много велики сили, включително САЩ, успяват да окупират почти цяла Палестина и да ги изтласкат. Така те обявяват независима държава и я кръщават Израел.

От друга страна израелците твърдят, че земята е тяхна. Има данни още от 13 век пр.н.е., когато по тези места се установява племе, което създава царство Израел. Първо се е наричало Яков, обаче когато Яков се е срещнал с Бог, той му е казал, че вече няма да се казва Яков, а Израил и така царството се е прекръстило. По-късно царството пада и има моменти, в които християни, евреи и араби живеят заедно.

Към този момент Палестина не е приета за самостоятелна държава. Тя е Палестинска автономия в държавата Израел. Целта на Палестина е да си върне земите и Йерусалим. Затова се обръщат към фронта за спасение на Палестина, както и към Хамас, която е терористична организация, която иска да избие евреите. Израел от своя страна е официална държава, но пък отказва за приеме исканията на Палестина и да си даде земята и „столицата“, както и отказва да живеят в една държава палестинци и евреи, защото така ще загуби своята идентичност. Цялата битка като цяло е на религиозна основа особено заради град Йерусалим.

Така че нашата героиня брани своето отечество. Готова е да скочи със зъби и нокти и да отбранява основите на държавата си. Така е възпитана. Може би и така е редно. Семейната среда се оказва прекалено основна за формиране на собствено мнение обаче у нея. Тя е дирижирана от семейните подбуди и от силната фигура в семейството и, а именно бащата.

Мечтае за семейство, всичките и мисли и цели са фокусирани върху почтен мъж, който да се грижи за семейството. В нейното съзнание мъжа е водещата фигура, жената е нежното цвете, което всички го искат, но мъжа и ще я защитава винаги. Може би това би била прекрасна любовна история, но уви – живеем в европейска, а не мюсюлманска България. Поне засега.

Самата концепция е сбъркана и нередна. Кой мъж би се оженил за някоя жена, с която просто ще си говорят? Представете си нелепата ситуация, в която си говорите 2 седмици с някоя жена и след това отиваш да и искаш ръката от баща и. Задължително го правиш с твоето семейство. Събираш майка си, баща си и отивате да взимате ръката на нашата палестинка, която чака мирно отстрани, докато бащата и майката дават своята ислямска богословия. Тогава вече може да се преместите в семейното ложе и да консумирате своята любов с цел деца. Звучи като от приказка на Шехерезада.

Нашата героиня обаче вярва, че това е възможно на българска територия. Твърди, че вече е имала предложения за брак и то многобройни. Аз все още се чудя къде сбъркахме като отглеждахме нашите деца – българи и араби… Дали българската образователна система е толкова слаба, че да не може да се пребори на местна почва с Шериата или желанието да имаш някоя жена е толкова отчайващо на моменти, че да си готов първо да се ожените и след това да се докоснете и усетите?

При всички случаи, има нещо сбъркано. Не смея да коментирам какво е, за да няма засегнати. Аз прости ви разказвам, че има и такава история. Там някъде… по улиците. И внимавайте, докато се разхождате, в кого се влюбвате от пръв поглед, за да не попаднете под оковите на любовта на Шериата.

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top