1. Ще станат ли хората някога безсмъртни?
Казват, че Чък Норис е трябвало да умре преди няколко години, но онази с косата все още събирала смелост да му го каже в лицето… За нас, простосмъртните обаче надеждата да станем като Чък изглежда твърде нереалистично. Знам, че в списание за млади хора не е логично да пишем такива работи, но не се тревожете – статията е на път да стане доста по-оптимистична, благодарение на съвременната наука.
Пробивът
Наскоро американски учени обявиха, че е напълно реалистично да възстановят човек след смъртта му. Стартъп комапнията Humai си поставила именно тази амбициозна цел: „Ние ще използваме изкуствен интелект и нанотехнологии, за да съхраним данните за маниерите на общуване, моделите на поведение, мисловните процеси и информацията за това как функционира тялото ви отвътре навън. Тези данни ще бъдат кодирани в множество високотехнологични сензори, които ще бъдат вградени в изкуствено тяло с мозъка на починал човек” – това е записано в сайта на Humai.
Звучи наистина малко плашещо. Като нещо взето от сюжет на научнофантастичен филм… но не и невъзможно. „Мисля, че изкуственото тяло ще обогати усещанията на човека. Това ще разшири човешките преживявания. Толкова много, че тези, които приемат смъртта, вероятно ще променят мнението си.” – смята директорът на Humai, Джош Боканегра.
Какво може да се случи през 2016 г.?
Първо – няма никакъв шанс да видим подобна технология през 2016 г. Дори самите създатели на идеята от Humai обясняват, че ще им трябват поне още 30 години, за да я реализират. Но въпреки това тази година ще е особено
важна за тази концепция. Най-малкото, защото вече предизвиква етичен дебат в обществото и научната общност. Същевременно компанията, която работи по този проект, активно търси финансиране.
През 2016 г. ще разберем дали учените ще намерят вариант, който да е приемлив от етична гледна точка (ако такъв въобще е възможен), както и какъв ще е интересът на инвеститорите към Humai. Ако двете условия се окажат изпълнени, като нищо може да се окаже, че тази ще е годината, в която човечеството реално ще направи крачка към безсмъртие. За добро или за лошо…
2. Има ли девета планета???
От поне 2 века астрономи (и пишман-астрономи) търсят 10-та планета. А в крайна сметка се оказа, че планетите намаляха до 8, след като Плутон беше „разжалван“ от международната научна общност и преквалифициран като планета-джудже. Междувременно телескопите станаха толкова добри, че вече открихме стотици планети около други звезди. Изглеждаше пределно ясно, че ще си останем само с осем свята в Слънчевата система. Докато не дойдоха първите дни на 2016 година…
Пробивът
В началото на януари стана ясно, че учени от САЩ са открили доказателства за девета планета в Слънчевата система, която се движи по странна удължена орбита. Тялото, наречено условно „Планета Девет“, е с 10 пъти по-голяма маса от Земята и обикаля Слънцето веднъж на 10 или 20 хиляди години. Тя е толкова голяма, че откривателите ú иронично я окачествиха като „най-планетната планета в Слънчевата система“.
Планетата е „открита“ от изследователи от Калифорнийския технологичен институт, които се озадачили защо 13 обекта от Кайперовия пояс – зона отвъд Плутон – се движат заедно, сякаш са хванати от гравитацията на голям обект. След компютърни симулации те достигнали до извода, че само масивна планета може да предизвика това странно движение.
Изследователят Майк Браун, който заедно с Константин Батигин е открил доказателствата за „Планета Девет“, заяви, че: „Тя е толкова голяма, че няма да има спорове дали е истинска планета. За разлика от по-малките обекти като планетите-джуджета, „Планета Девет“ гравитационно доминира над своите съседи в Слънчевата система.“
Какво може да се случи през 2016 г.?
Нека да бъдем наясно. Планетата е „открита“ с компютърни симулации. Никой още не я е виждал. И макар това само по себе си да е наистина вълнуващо, не е достатъчно. Няма как да бъдем сигурни, че компютърната симулация не греши, докато не видим самата планета с някой от най-мощните ни телескопи. Именно тази задача са си поставили учените за 2016 година. Майк Браун и Константин Батигин се презастраховаха, че търсенето може да отнеме до 5 години. Но, по всяка вероятност, ако има алтернативна теория, която да обясни странностите на обектите в най-отдалечените части на Слънчевата система, ще разберем до края на 2016 г. Каквото и да се случи, обаче, новината предизвика огромен интерес у хората.
3. Може ли да се създаде изкуствена гравитация?
Вероятно сте гледали научна фантастика. Затова много добре знаете, че всеки уважаващ себе си космически кораб има изкуствена гравитация, която помага на героите да не се реят из коридорите му. Вероятно знаете и че нищо подобно не съществува в реалния свят. Липсата на гравитация е голям проблем и не позволява на астронавтите да прекарват твърде дълго време в космоса. Но, може би, науката ще намери решение и на този проблем…
Пробивът
Според белгийския професор Андре Фузфа, в не много далечно бъдеще създаването и контролът на изкуствени гравитационни полета може да се превърне в реалност, съобщиха международните медии.
Статия на професора, публикувана в авторитетен научен журнал, дава теоретична математическа основа за метод на създаване на гравитационни полета с помощта на магнитни полета. А създаването и контролът на магнитните полета са добре усвоени от хората. В основата на математическата теорията са представени наблюдения, които показват, че магнитното поле може изкривява времето и пространството почти като гравитационното поле.
Фузфа описва устройство, генератор на изкуствено гравитационно поле, задвижван от електромагнити със свръхпроводящи бобини. Сложни думи, знам, но това всъщност е технология, която вече е използвана в Големия адронен колайдер на ЦЕРН.
Какво може да се случи през 2016 г.?
Отново – трябва да сме наясно – че този уред няма да бъде построен в рамките на тази година. Но има напълно реалистичен шанс да разберем със сигурност дали може да бъде създаден. Ако това се случи, ще се даде тласък на науката и на индустрията, като открие нови възможности за работа и изследвания. Оказва се, че – макар да знаем за гравитацията още от прословутата ябълка на Нютон – все още не я разбираме напълно.
