Да си купите човек в 21-ви век? Няма проблем. Тези сделки все още са възможни. Тъжно, но факт. Ще кажете, че това се случва в ромските семейства или в по-нецивилизован свят извън Европа. Ще сте напълно прави. Но трябва ли да се случва така? Защо трябва да търгуваме хора?
Ето я Йорданка. Тя е от Кардарашите. Това е цигански род, известен със своята състоятелност. Това ще рече, че ако си Кардараш най-вероятно си добре финансово. Ще се чудите от къде ром може да има финансова печалба? Сега ще разберете.
Йорданка е красиво 13 годишно момиче, което по неволя на съдбата е родена в ромско семейство. Тя усеща, че нещо не е наред, не се чувства като у дома си. Иска да избяга, но не може. Винаги я намират. Когато е още невръстна, само на 13, както казах, вече има кандидати за нейната ръка. Представяте ли си – едно 13 годишни момиче ще бъде омъжвано. Само, че при Кардарашите е малко тип 18-ти век – „мъжът“ (или момчето в случая) и неговото семейство избират невестата и идват да я откупят. Момичето няма думата. Просто трябва да бъде изтъргувано. Затова и след люта битка за ръката ѝ, най-накрая е продадена за 143 златни монети. Буквално златни. По нейните думи една монета струва 1000 лева т.е. е продадена за 143 000 лева от баща ѝ. Бащата взима парите, дава момичето – „чиста“ работа. Не знам как не му тежи на съвестта, но от този момент това момиче отива да живее другаде.
Станала на 14-ти, тя трябва да помага на новото си семейство. Започват уроци по джебчийство. Тя не иска, противи се, но единственото, което получава, е бой и унижения. Не можеш да избягаш – винаги те намират. Имаш избор – или крадеш от хората по улиците или ядеш бой и пак крадеш…
Представете си психиката на това дете, което първо е омъжена, след това ѝ е наложено да прави секс със своя мъж, който не познава и трето – да краде и да я бият. А момичето наистина е добро, ама наистина.
Нали знаете – някои хора се раждат и усещат, че не са за този свят. Усещат, че са различни. Не знам дали е до ДНК-то, дали е до вселенски закони, но от раждането си знаеш, че това не е твоето място. Който иска – нека вярва. Тя е точно така – знаейки, че трябва в един момент да живее нормален живот.
В случая момичето е тормозено и унижавано 18 години. Отделно ѝ се раждат дечица, които са отделени от нея. Вземат ги от нея и тя няма право да ги вижда. Така е по ромските закони. Ако не слушаш това, което ти се казва, мерките стават по-драстични дори. Затова тя живее без децата си, принудена да краде, да я бият и да прави опити за бягство.
Ще кажете, че може да избяга и да отиде в полицията – и е така и не е така, защото не искат да се изправяш след това срещу род като Кардарашите, където светът ще ти се струва малък. Знаете – не всичко на този свят е „полицейска протекция“. Затова тя след 18 години най-после избягва, но цената е огромна. Разбита психика, без деца, но свободна… Трите ѝ деца не искат да я виждат, защото са „обработени“ така, че тя е враг номер едно.
А най-тъжното е, че може би Йорданка е можела да взема и по-добри решения за живота си, неуспорим факт, но са я спряли от училище след 3-ти клас, защото са я биели и ѝ се е налагало да краде… Тъжно, нали?
Най-тъжното е, че се продават хора, че можеш да си купиш жена, че можеш да си позволяваш да унижаваш друго човешко същество…
Дами и господа, ако не вярвате на думите в една статия, повярвайте на едно интервю и преценете сами какви избори е имала Йорданка и дали е взела правилното решени… Специално за вас – тъжния живот на Йорданка от род Кардараши.
Материал на Борислав Борисов – Bobby
